Чисто удоволствие

Видът му бе достатъчно представителен за такъв безбожно ранен час. Джак отвори вратата и излезе в коридора където го чакаше Петибоун.

— Казваш, че пратеникът идва от Корнуол? — попита Джак, докато прислужникът вървеше по петите му надолу по стълбите.

— Да, това каза. Но не можах да разбера нищо повече.

— В Корнуол е братовчед ми Ейлсбъри. Може би иска да ме покани за сватбата си, макар че е малко късно да успея. Надявам се всичко да е наред с Уил.

Докато стигне до долната площадка, Джак усети странни трепвания в душата си, нещо като съжаление. Той бе имал предчувствия и друг път, но никога не бе чувствал така силно сигналите и вибрациите. Отвори вратата със свито сърце и влезе в кабинета. Петибоун го следваше неотклонно.

Пратеникът скочи на крака и Джак забеляза дълбоките бръчки около очите и устата му, които издаваха силна умора. Мъжът изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се строполи от изтощение. Джак разбра, че само нещо жизнено важно би могло да го накара да измине без почивка целия този път.

— Седнете, преди да сте паднал от умора — каза Джак и махна на човека. — Моят иконом каза, че имате съобщение за мен — протегна ръка към него. Пратеникът бръкна в джоба си, извади запечатан плик и го остави в ръката му. Джак се загледа в плика и предчувствието му бе толкова силно, че пожела да хвърли писмото в огъня, без да го прочете.

— Заведи го в кухнята, Петибоун. Сигурно умира от глад. После го настани в една от стаите да си почине.

Когато Петибоун и пратеникът излязоха, Джак разчупи печата, извади пергаментовия лист и бързо зачете. Когато стигна до края, пръстите му изпуснаха листа и той прошумоля на пода. Джак обърна невиждащ поглед към прозореца, без дори да забележи изумителния изгрев, който озаряваше небето от изток.

Изведнъж усети, че не е сам. Обърна се бавно и видя лейди Амелия. Той не се изненада, прие я съвсем спокойно.

— Знаехте ли, че ще се случи, милейди? — Джак не беше сигурен, но му се стори, че видя как тя поклати глава. — Никога не съм жадувал за това. Беше последното нещо, което бих пожелал или очаквал.

Лейди Амелия наведе глава съчувствено.

Петибоун избра точно в този момент да се върне. Той се взря с благоговение в ефирната фигура, облечена в призрачно бяло. Издиша шумно, невярващ на очите си, а видението бавно се стопи във въздуха. За чест на Петибоун той бе твърде възпитан, за да каже, че семейният призрак се е явил пред един от най-безпътните Грейстоук. За него всичко това бе необичайно и той с радост прие факта, че Джак е избран да бъде спасен. После видя писмото на пода и се наведе да го вдигне.

— Нещо не е наред ли, сър Джак? Не можах да измъкна много от този пратеник, освен че носи тъжни новини.

Джак обърна лицето си към Петибоун и той изумен видя, че е набраздено от дълбока скръб.

— Не можеше да бъде по-лошо. Ейлсбъри е мъртъв. Загинал на път за сватбената церемония. Каретата му била застигната от буря. Скалистият път, по който са се движили, е поддал под тежестта на колелата и каретата се е забила в насипа. Уил е загинал на място.