История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Испанските и мексиканските долари били толкова тясно свързани с търговията в Тихоокеанския регион, че през деветнайсети век и други страни започнали да пускат в обръщение монети, наречени „преводни долари“. През февруари 1873 г. американският Конгрес постановил емисията на специални преводни долари за търговията между САЩ и Китай, но те веднага навлезли като платежно средство в търговския обмен и с останалите азиатски партньори. През 1895 г. Великобритания също започнала да издава преводни долари, по които имало надписи на английски, китайски и малайско-арабски език.
Китайците започнали да наричат различните сребърни долари в обръщение с обобщителното име „юани“, което означавало „кръгли неща“; понастоящем юанът е официалната валутна единица в Китай и в Тайван. Всъщност в Тайван местните пари се наричат ту „долари“, ту „юани“, под които се разбира едно и също нещо. Японците също възприели китайското название, но през 1871 г. го съкратили от „юан“ на „йен“. Японските монети били от злато и от сребро; в края на деветнайсети век йената и доларът имали приблизително еднакво сребърно покритие.
С използването на преводни долари в тихоокеанския регион се затвърдило и названието „долар“ за повечето местни валути. Хавай — който първоначално бил монархия, а по-късно република — въвел долара като официална валута в една парична система, основана на тази на Съединените щати. От едната страна върху хавайските долари бил изобразен монархът, а от другата — националният герб.
Понастоящем в тихоокеанския регион има няколко островни територии — Гуам и Федералните щати на Микронезия, — които са съставна част или подопечни на Съединените щати; във всички тях официална валута е щатският долар. Освен това названието „долар“ е възприето за националните валути на тихоокеанските държави Австралия, Нова Зеландия, Фиджи, Куковите острови, Кирибати, Бруней, Сингапур, Хонконг, Соломоновите острови, Питкеърн, Токелау, Тувалу, Маршалските острови и Западна Самоа. От друга страна, франкът — втората по разпространение валута в Южния пасифик — се използва само в бивши френски колонии като Нова Каледония, Френска Полинезия и островите Уолис и Футуна. Повечето държави по тихоокеанското крайбрежие на Латинска Америка — от Чили до Мексико — използват песото, което произлиза директно от испанските реали; по този начин доларът и песото се смятат за деца на една и съща майка въпреки различните си имена.
Към 1994 г. названието, „долар“ е официално възприето за националните валути на трийсет и седем държави и автономни територии по целия свят. Макар стойността на националната валута на страни като Белиз да е фиксирана към щатския долар, а на други, като Куковите острови — към новозеландския долар, повечето от тези държави имат напълно независими една от друга парични системи, които обаче се наричат с едно и също име.
След като достига зенита си през двайсети век, американският сребърен долар бързо отмира. През 1935 г., по време на Голямата депресия, американският Федерален резерв спира да издава сребърни долари; по-късно, с приемането на Закона за металните пари в обръщение през 1965 г., правителството на САЩ изобщо преустановява използването на сребро в монетите, като го замества с мед с медно-никелово покритие.
Единствените африкански страни, използващи названието „долар“ за националните си валути, са Либерия — една от най-старите независими държави на континента, и Зимбабве — една от най-младите. Първата валута на Либерия — държава, основана през 1822 г. от освободени американски роби — се състояла от различни деноминации американски монети, които заселниците донесли със себе си в новата родина. До 1943 г., когато правителството забранило използването в страната на всякаква чужда валута освен щатския долар, в обръщение в Либерия се намирали едновременно долари, всевъзможни други девизи от африканските колонии, британски монети от различни епохи и дори жетони. От началото на 60-те години Либерия издава свои собствени сребърни долари, които се секат в Кралския монетен двор в Лондон, но успоредно с тях използва и американски книжни пари от всякакви деноминации, с изключение на един долар. Либерия е между последните държави в света, които все още издават сребърни долари; с изтеглянето им от обръщение ще приключи една глава в историята на парите, започнала в далечните сребърни мини край бохемското селце Яхимов.
След 1987 г. правителството на Либерия тайно заменило част от сребърните долари с медно-никелови, които изглеждат по същия начин, носят същата дата — 1968, — но не съдържат сребро. Тези фалшиви сребърни долари останали в обръщение до началото на 90-те години. За да увеличат печалбите си от международната търговия, корумпираните либерийски власти издават през 1989 г. свой собствен долар с лика на Кенеди, но с правописна грешка в думата тетопат, която в либерийския вариант е изписана като тетогшт. Тази монета, която сега е истинска рядкост и високо се цени от колекционерите, за съжаление не е допринесла с нищо за международния престиж на Либерия.