История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
С цел определяне на първоначалната стойност на щатския долар новосформираното американско правителство предприело изследване върху намиращите се в обръщение испански долари; чрез претегляне на значителен брой монети се установило, че те тежат средно по 371 1/4 грана (1 гран = 0,065 грама) вместо обявените от испанското правителство 377 грана. В съответствие с тази констатация Конгресът определил сребърното покритие на валутната единица на донякъде произволната величина от 371 1/4 грана за долар; тази стойност останала непроменена, докато продължавала употребата на сребърни долари.
През 1787 г. Съединените щати пуснали в обръщение първите монети родно производство. Монетите били изработени изцяло от мед с номинал един цент; върху тях имало мото: „Гледай си работата“. Имало още и гравиран слънчев часовник с изгряващо слънце и надпис: Fugio — „Летя“. Поради това станали известни като летящите центове. От другата страна на монетата била изобразена верига от тринайсет кръга, символизиращи тринайсетте съединени щата, която ограждала надписа „Ние сме едно“; за пръв път в американската история върху монетата било изписано и името на държавата — „Съединени щати“. Образът на веригата бил заимствай от индианците ирокези, които изобразявали единството на своите пет племена с огърлица от преплетени звена, известна като „великата верига на приятелството“.
Чрез използване на символи като веригата, в допълнение към известния американски орел, петолъчни звезди или бюста на Свободата, американските колонисти взели едно важно политическо решение — да направят своите монети различни от европейските. Доколкото върху европейските имало изображения на монарси — Джордж III на английските или Карлос III на испанските, — някои американски държавници предложили на националните монети да бъде изобразен Джордж Вашингтон. Тази идея обаче била отхвърлена от мнозинството. За много новоосвободени американци изобразяването върху националната валута на държавния глава, пък бил той и Вашингтон, намирисвало твърде много на елитизъм и аристокрация. Смятало се, че върху парите на един свободен, демократичен народ трябва да има патриотични надписи и алегорически фигури, а не портрети на политици. Това категорично нежелание върху парите да се изобразяват човешки фигури продължило близо цял век.
Испанските, мексиканските и американските долари се разпространили и на север — в Канада, където станали де факто основна валута на тази територия. През 1858 г. властите в британския доминион Канада, който тогава включвал единствено щатите Онтарио и Квебек, приели статуквото и обявили долара за официална местна валута. Стойността на канадския долар била фиксирана едно към едно спрямо щатския. Били издавани и медни монети с малка номинална стойност, но като цяло местните власти продължили да разчитат на мексиканския и американския долар и след обявяването на своята независимост. Канада за пръв път издала свои оригинални купюри чак през 1935 г.
Мексиканският долар изиграл същата роля на основна валута и в икономиките на Карибския басейн, както навремето в Съединените щати — той бил приет за официална валута на практически всички бивши английски колонии в региона. Долар се наричат днес националните валути на държавите Ангила, Сейнт Китс и Невис, Антигуа и Барбуда, Монсерат, Доминиканската република, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт, Гвиана, Белиз, Барбадос, Каймановите и Виржинските острови, Тринидад и Тобаго, Бахамските острови и Ямайка.
Макар думата долар, която произлиза от Европа, да се използва днес в целия свят, тя никога не е била название на европейска валута. Едва през 1991 г., когато държавата Словения официално обяви независимостта си от бившата Югославска федерация, тя нарече националната си валута „толар“, което е очевидна вариация на „долар“. С това Словения веднъж завинаги се разграничи от своите съседи — югославяни, италианци, турци и австрийци, под чието владичество се е намирала в един или друг период от своята история.