Нежният измамник

На вратата се появи мършава фигура и се огледа търсещо. Зад нея изникна икономът, стиснал ядно устни, с пламнало от гняв лице. Рейнолд пристъпи напред и двамата мъже замръзнаха по местата си.

— Май домашната котка е тръгнала да лови мишка — заговори любезно той. — Мен ли търсите?

— Точно така, сър — проговори задъхано дребният мъж. — Търсих ви навсякъде, обиколих целия град. А сега се натъкнах на тази горила, която иска да ме изхвърли, преди да съм ви казал онова, което непременно трябва да знаете. Не! — изкрещя той, когато икономът го сграбчи за яката и го вдигна във въздуха.

— Не го пипайте — намеси се спокойно Рейнолд.

Икономът пусна жертвата си и изкриви лице. Добил смелост, дребосъкът се обърна към него:

— Изчезвай оттук, приятелче, иначе господинът ще ти даде да се разбереш.

Икономът го изгледа злобно и отупа ръцете си, сякаш се беше изцапал. После се оттегли до вратата и застана там с отвратено изражение, сякаш охраняваше тоалетна.

— Какво искате? — попита Рейнолд.

— Искам да ви разкажа нещо за дамата. След като излязохте, всичко беше наред, но около час по-късно чух шум от кола, която спря точно пред къщата. Отначало не си помислих нищо особено, но после се разтревожих. Какво правеше тази кола пред дома ви посред нощ? Не бях сигурен дали да напусна поста си до задната врата, за да проверя. После обаче реших да отида и едва не се сблъсках с двама мъже, които тъкмо спускаха от балкона някакъв вързоп. Натовариха го на колата и потеглиха толкова бързо, като че ги гонеха всички кучета на ада. Изведнъж се сетих, че вързопът приличаше на човек! А всички врати на къщата бяха здраво заключени — с изключение на онази, зад която спи младата лейди.