Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Този въпрос не й даваше мира през целия път на връщане.
Когато бяха изминали почти половината път, насреща им изскочи карета, управлявана със замах и въодушевление, но с лекомислена липса на контрол. Пред блестящото купе от абаносово дърво с високи, тесни колела бяха впрегнати двойка великолепни черни жребци. Костюмът на жената, която седеше на капрата, явно беше шит специално за тази карета. Същото се отнасяше и за елегантното костюмче на момчето, което седеше до нея, и за ливреята на смъртно уплашения слуга, застанал отзад.
Каретата спря изведнъж, като опръска цялата улица с мръсна сива вода от една дълбока локва. Мадам Петен изчака Анжелика и Дебора да почистят капките от полите си и се усмихна хладно.
— Простете, дами! — извика надменно тя и в гласа й нямаше и следа от разкаяние. — Радвам се да те видя, Дебора. Вече чух, че отново си в града. Реших да те посетя, но ми казаха, че те няма. Чудесно е, че все пак те срещам.
Сестрата на Рейнолд измери със студен поглед другата жена и промърмори някакъв учтив отговор.
— Не мислиш ли, че е твърде рисковано да караш сама, Клотилд? — попита след малко тя. — Пак ли си решила да наложиш нова мода в града?
— Знаеш ли, точно това смятам да направя. В Париж всички дами, които искат да са в крак с времето си, карат сами каретите си. Надявам се и тукашните дами да последват примера им. Всъщност, бабите ни са правили това още преди тридесет години. Чувството е великолепно, а и така ставаме по-самостоятелни, не мислите ли? — Тя се обърна към Анжелика: — Може би ще успеете да убедите Рейнолд да ви научи, мадам Хардън.
Преди да чуе това предложение, Анжелика наистина се бе почувствала привлечена от тази възможност. Сега обаче си каза, че предпочита да седне удобно в каретата и да се осланя на изкуството на спокоен, умел кочияш.
— О, не, не бих направила подобно нещо. Не желая Рейнолд да се тревожи за мен.
— Колко мило от ваша страна — отговори с медено гласче другата жена. — След като сте толкова загрижена за него, бихте ли му предали нещо от мое име?
— Разбира се. — Учтивостта я задължаваше да го стори.
— Моля, кажете му, че Бернар е здрав и расте много бързо и че от ден на ден заприличва на баща си.
— Бернар? — Анжелика хвърли бърз поглед към момчето, което седеше до Клотилд. Прекрасно хлапе, около десетгодишно, стройно и широкоплещесто, с тъмни къдрици и големи, бездънно зелени очи.
Клотилд протегна ръка и зарови пръсти в къдриците на момчето. Когато то се уплаши от допира й и се отдръпна намръщено, тя стисна ядосано устни. Ала когато се обърна отново към Анжелика, в погледа й светеше злобна радост.
— Да, Бернар — натърти тя. — Синът ми.
Макар да беше очаквала това обяснение, Анжелика потръпна като от удар. Сърцето заби болезнено в гърдите й, отново я прониза познатото главоболие. Тя пое дълбоко въздух и едва успя да овладее гласа си:
— Ще се опитам да го запомня.
— Направете го — изсмя се Клотилд, после се сбогува с небрежно махване, шибна немилостиво конете с камшика си и леката карета се понесе надолу по улицата.
Дебора кипеше от възмущение.
— Тази жена се е родила само за да създава ядове. Надявам се, че не те е засегнала с дърдоренето си.
— Нима искаш да забравя какво ме помоли? Ами ако попита Рейнолд дали съм му предала посланието й? Тогава той ще си каже, че или съм ревнива, или съм прекалено страхлива, за да му разкажа случилото се.
— Няма да го направи. Няма да посмее! — гласеше унищожителният коментар на Дебора.
Анжелика смръщи чело.
— Наистина ли съм разбрала правилно? Наистина ли Рейнолд е баща на момчето, което седеше до нея? Ако е така, мисля, че тази жена би извършила още много неща.
Дебора спря и се огледа. Наблизо нямаше никой, а Тит Жан внезапно се беше заинтересувал от витрините на една аптека малко по-надолу по улицата. Въпреки това момичето понижи глас и зашепна съзаклятнически:
— Всъщност, не би трябвало да го зная, но Естел ми разказа историята. Самата тя го научила от едно момче, прислужник на семейство Петен, което пък го научило от камериерката на Клотилд. Когато се омъжила за мосю Петен, Клотилд била в напреднала бременност. След раждането на бебето Рейнолд я посетил и поискал обяснение защо е позволила друг мъж да заеме мястото му и да стане баща на неговото дете. Отговорът бил, че всичко е въпрос на пари, престиж и положение в обществото. Рейнолд се обърнал и си отишъл. Едно обаче знам със сигурност, защото го видях със собствените си очи, когато се прибра в къщи. Клотилд му причини такава болка, каквато не му беше причинявал никой дотогава. Той не й прости и никога няма да го направи.