Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Минаха няколко безкрайни минути. Анжелика се поуспокои, мислите й се избистриха. Не можеше да продължава така. Не можеше да стои бездейна и да чака какво ще се случи.
Тя устреми поглед към фенера с надупчен капак. Ако го преобърнеше, щеше да привлече вниманието на хората в кръчмата и Рейнолд щеше да престане да пие от отровното питие. Тя можеше да пострада, но сега собствената й участ не беше от значение. Не, нямаше начин да се приближи до фенера, без Мей Скагс да я забележи.
Ако беше достатъчно бърза, можеше да препъне дебелата жена, когато тя тръгнеше да отнесе следващата бъчвичка в кръчмата. Шумът от падането й щеше да доведе тук повечето от посетителите и в настъпилата бъркотия Рейнолд можеше да я измъкне. Разбира се, трябваше да внимава дебеланата да не падне отгоре й, защото това означаваше сигурна смърт.
Може би единственото умно нещо беше да се съсредоточи върху въжетата, с които бяха стегнати китките й. Те бяха толкова здрави, че пръстите й бяха напълно изтръпнали. Този Клем беше много опитен във връзването, това беше повече от ясно. Докато раздвижваше предпазливо китките си, Анжелика претърсваше с поглед помещението, за да намери нещо, с което да си помогне.
Мей Скагс нямаше да достигне до сегашното си положение на „Галатин Стрийт“, ако беше проявявала лекомислие и небрежност. Тя не даваше възможност на Анжелика да я препъне, защото при всяко влизане и излизане описваше дъга около нея. Третия път тя отнесе в кръчмата една пълна бъчвичка и не се върна.
Гласовете от предното помещение ставаха все по-високи и дрезгави. От време на време изхвърляха по някой мъж на разкаляната улица, обикновено такъв, който отказваше повече от едно питие. На равни разстояния избухваха сбивания между пиещите и се чуваха окуражаващи съвети като: „Отхапи му ухото, Джак!“ или: „Извади му и другото око!“ Две жени се хванаха за косите и мъжете започнаха да сключват облози коя ще бъде победителката. Братята Скагс на три пъти извлякоха изпаднали в безсъзнание мъже в задното помещение, за да ги освободят от съдържанието на джобовете им, а после да ги изхвърлят на улицата. Последния път останаха навън по-дълго от обичайното. Откъм задната врата долетя задавен вик, който внезапно се прекъсна. След минута братята се върнаха в кръчмата. Докато минаваха през килера, Анжелика се преструваше на припаднала. Тя се осмели да отвори очи едва когато отново се възцари тишина и продължи с отчаяните си опити да се освободи.
Усилията й бяха напразни. Само ожули китките и глезените си, от раните потече кръв. Гърбът я болеше непоносимо. Странно, но болката в главата отслабна, победена от гнева и съсредоточеността.
Въпреки това куражът я напускаше. Кръчмата беше истинско разбойническо гнездо и тя не виждаше възможност за бягство. Скоро започна да мисли, че появата на Рейнолд е била случайност или че е чула гласа му само във въображението си. Толкова копнееше да го види, че беше започнала да си въобразява небивалици.
Докато лежеше в плен на здрача и вонята, Анжелика проумя, че е очаквала Рейнолд да се появи точно навреме и да я спаси, както беше направил веднъж. Освен това осъзна, че копнее да го види, да чуе развеселения му или гневен, страстен или изкусителен глас. Искаше да усети силата на прегръдката му, искаше да се почувства защитена и сигурна пред лицето на враждебния свят. За съвсем кратко време той я бе направил част от своя свят, беше запълнил празнотата в живота й. Тя потрепери от изненада, когато осъзна колко безкрайно важен е станал Рейнолд за нея.
В помещението проникна ивица светлина и в рамката на открехнатата врата се появиха три мъжки фигури. Двете принадлежаха на едри, мускулести млади мъже, а третият се беше свил на кълбо помежду им. Облечен в безупречните дрехи на джентълмен, той беше изгубил някъде шапката си и разбърканите къдрици бяха нападали по челото му чак до затворените очи.
Рейнолд. В безсъзнание.
Анжелика едва не изпищя. Тя присви очи, спусна мигли и се постара да не помръдва.
Двамата братя Скагс отвориха с ритници вратата и хвърлиха Рейнолд на пода недалеч от нея. После коленичиха отстрани, претърсиха джобовете му, извадиха кесията, часовника със златна верижка и скъпоценната му торбичка. Безшумно и с опитни движения те съблякоха жакета и жилетката му и ги хвърлиха върху купчината до стената. Наведоха се да изуят ботушите му и оставиха мазни отпечатъци на излъсканата до блясък кожа.
— Клем! Дани! Джентълменът пристигна!
Викът дойде от кръчмата. Мей Скагс викаше синовете си да получат парите за Анжелика.