Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Дали Дебора беше права в твърденията си? Анжелика се обърна и тръгна бавно към къщата на Рейнолд. Много й се искаше да бъде сигурна в думите й.
През целия ден срещата с Клотилд не престана да я измъчва. Тя занимаваше мислите й, докато двете с Дебора разглеждаха моделите в разни женски списания, докато си почиваше след обяда, докато се преобличаше за вечеря. Не можеше да мисли за нищо друго, докато се хранеше, а после изпи чаша шери в салона заедно с Рейнолд и Дебора. Разговаряше механично и непрекъснато се вслушваше в ударите на позлатения френски часовник, поставен на перваза на камината.
Когато Рейнолд дойде при нея в спалнята, тя не издържа и реши да му разкаже всичко. Щом мъжът й затвори вратата, тя седна в леглото си и заговори сковано:
— Тази сутрин с Дебора срещнахме мадам Петен. Помоли ме да ти предам нещо.
В очите му проблесна кратка светлинка, но лицето му остана спокойно, изразяващо само учтив интерес.
— Да отгатна ли какво е било? Или изчакваш да видиш дали ще понеса удара, преди да го нанесеш?
— Мисля, че вестта беше адресирана по-скоро до мен, защото за теб тя представлява само напомняне. — И Анжелика повтори дума по дума какво й беше поръчала Клотилд.
Рейнолд я погледна право в очите и отговори бавно:
— Приемаш новината, че имам син, с учудващо спокойствие.
Не беше така, но мисълта, че той не е проникнал в душата й, представляваше известна утеха.
— Не мога да променя онова, което е било, а момчето ми изглежда здраво, силно и много мило.
— Разбирам. Разгледа ли го подробно, за да установиш дали съм подходящ за разплод?
— Почти не. — Анжелика не обърна внимание на червенината, заляла бузите й. — Но мога да разбера, че проявяваш известен интерес към живота му.
— Така ли? Колко си великодушна. За нещастие майка му не споделя твоите възгледи. Не ми позволява да го виждам и всичко, което чуя за него, насипва още сол в раната. В този случай ти си била предвидена да изпълниш ролята на солничката. Вярно е, по ръбовете си малко разядена от киселина, но все пак ефектът е налице.
Макар че през целия ден не беше мислила за нищо друго, Анжелика дори за миг не се сети, че Клотилд я е използвала, за да причини болка на Рейнолд. Това беше признак на егоизъм и на несигурност в общуването с него.
— Съжалявам.
— Няма за какво. Тит Жан вече ми съобщи за „приятната“ среща, но не знаеше за какво сте разговаряли. Вече бях нетърпелив да узная дали държиш отровата в себе си от страх, от гняв или просто от свенливост. Това доказателство за доверие ме ласкае.
Значи всички колебания и страхове бяха напразни! Анжелика стисна устни и проговори тихо:
— Трябваше да се сетя.
— Следващия път няма да се тревожиш толкова — отвърна той и направи опит да се усмихне. — Но къде ли ще бъда тогава аз?
После й обърна гръб и се запъти към вратата. Ръката му беше вече на дръжката, когато Анжелика успя да овладее гласа си:
— Къде отиваш?
Погледът, който й хвърли през рамо, беше лишен от всякакво чувство. В очите му нямаше светлина. Гласът му прозвуча безизразно:
— Защо питаш?
Дали да се осмели да му признае? Защо не, след като досега искреността й беше донесла само добро?
— Няма да ми е приятно, ако заради мен отидеш при мадам Петен и поискаш обяснение за поведението й.
— Какво те смущава повече, любов моя, това, че ще й поискам обяснение, или самото посещение?
Анжелика примигна, вбесена от развеселения му глас.
— Нямам основателна причина нито за едното, нито за другото.
— Така ли? Дамата е разтревожила жена ми, намесила се е в брака ми, злоупотребила е със сина ми за собствените си користни цели. Толерантността е чудесна добродетел, но не е безгранична. А Клотилд прекрачи границата.
— Но ти няма да… Искам да кажа…
— Може би те е страх да не приложа методи, които включват физическо насилие? Не се безпокой. Те са запазени единствено за теб, за което ми дължиш благодарност.
— О, не!
Анжелика не разбра дали Рейнолд я чу, защото само след миг вратата на спалнята се затвори безшумно зад гърба му.
Анжелика лежеше будна, гледаше сенките, които пламъчето на свещта хвърляше върху нощната масичка и се отдаваше на безрадостни мисли. Най-после се сети, че като я види така, Рейнолд ще помисли, че го чака, за да чуе как е минало посещението при мадам Петен. Угаси бързо свещта и се отпусна в леглото. Зае любимата си поза за заспиване, затвори очи и се постара да диша равномерно.