Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Жената избухна в луд смях.
— Това беше добра шега, миличка, прекрасна си! Тук, на „Галатин Стрийт“, единственото месо, което варим, е човешкото, когато искаме да се отървем от някой труп. Но не си струва да си хабя хубавия спирт, нали? Много по-добре е да хвърля трупа в реката, без никой да забележи. Не, мила, не, аз правя чудо, което е описано в Библията. Превръщам водата във вино. А щом свърша, ще направя и добро ирландско уиски.
— Значи превръщате водата във вино. Сигурно това ви носи добра печалба — установи Анжелика. Тя говореше, за да не избухне в сълзи, а и да установи някакъв контакт с жената, който би й позволил да зададе някои от въпросите, които я мъчеха.
— Ти да не очакваш, че ще продавам чисто вино? Ще ти кажа обаче, че моето вино е много по-добро от онова, което се предлага в повечето кръчми на нашата улица. Аз използвам истинска горена захар, слагам и няколко сухи череши и сливи и го смесвам само с три части вода вместо с четири. А в уискито ми има само креозот и нито трошица конски тор, както правят другите. Разбираш ли, аз просто не понасям в къщата си такива гадни напитки.
— Очевидно имате здрави принципи — промърмори Анжелика.
Жената я изгледа и изкриви дебелата си уста.
— Май си права. И никога не слагам в питиетата на хората отрова, за да ги усмъртя. В моята кръчма всеки може да пие по три-четири чаши и да се позабавлява горе, преда да си изгуби кесията с парите.
— Но накрая все пак я загубва, нали? — Думите на дебелата жена омагьосваха Анжелика. Сякаш слушаше същество от друга планета.
— Така си е. Ако не му харесва, да иде другаде. — Жената почука с лопатката по ръба на бъчвичката и я хвърли на пода. После отвори вратата и се върна до пейката. Наведе се, грабна бъчвичката в големите си ръце и я изнесе от килера.
Вратата остана отворена и невъобразимият шум от кръчмата отново нахлу вътре. Мъжки гласове, нахални и дрезгави, тихи и сурови, провлечени и сприхави, се смесваха с женски писъци и подвиквания. До ушите на Анжелика достигаха ругатни и несвързани груби слова, чийто смисъл най-често й беше непонятен. Тя се вслуша напрегнато и скоро започна да различава оплакванията от хленченето, хвалбите на победителите от мърморенето на победените.
Изведнъж над шума се извиси друг глас, дълбок и кадифен, остър като нож, дрезгав от трудно сдържан гняв. Може би той се сливаше с оплакванията, хвалбите и грубите ругатни на присъстващите, но Анжелика го разпозна веднага.
Рейнолд.
Невъзможно беше да е дошъл тук случайно. Идваше заради нея.
Да, заради нея, но защо? Дали за да я намери и да я върне в дома си? Или за да е сигурен, че никога вече няма да я види?
Слепоочията й пулсираха болезнено. Отново й се пригади. Погледът й се замъгли, стори й се, че отново пропада в черната пропаст.
Не. Тя пое дълбоко въздух и се опита да се пребори с припадъка. Не можеше да повярва, че мъжът, който я бе държал в прегръдките си и бе направил цяла градина, за да я зарадва, който й бе разказал историята за любовния еликсир и я бе защитил от Клотилд Петен, е способен да я убие. Може би беше в състояние да я удуши в пристъп на гняв или ревност, но никога не би изпратил някой обикновен уличен крадец да я отвлече от собствения му дом. Рейнолд не беше човек, който има вземане-даване с градската измет.
Щом беше тук, значи искаше да я върне в къщи. Кой знае как, по типичния за него невероятен начин, той бе открил, че тя е тук. Сега стоеше в кръчмата и се задяваше с пияниците и безделниците, защото искаше да я намери. И пиеше.
Пиеше гадното вино на Мей Скагс. Питието, подправено щедро, макар и не в смъртоносна доза, с упойващи капки. Анжелика нямаше представа кога е дошъл. Не й беше известно колко чаши е изпил.
Дали предполагаше или беше сигурен, че питието може да го свали в безсъзнание? Тя не знаеше това и щеше да го узнае едва когато Рейнолд дойдеше при нея. Ако изобщо стигнеше до килера.
Имаше една-единствена възможност да привлече вниманието му. Тя пое дълбоко дъх и отвори уста, за да изпищи.
— Хич не се напъвай — обади се Мей Скагс, прегради вратата с могъщото си тяло и я затвори с трясък. После пристъпи към Анжелика, коленичи с глухо пъшкане и извади от деколтето си мръсен парцал.
Борбата беше ожесточена, но кратка. Огромната жена заби коляното си в корема на Анжелика и натисна с цялата си тежест. Тъй като нямаше как да се защити с вързаните си ръце, младата жена отвори уста. В същия момент Скагс напъха парцала толкова дълбоко между зъбите й, че едва не я задуши.
Кръчмарката се изправи запъхтяно на крака, отиде до пейката и отново се зае да разбърква виното си. Анжелика лежеше неподвижна, мъчеше се да диша през носа си и безсилният й гняв лека-полека отстъпваше място на панически страх.