Ангел на греха
- Автор: Линдзи Джоана
- Серия: wyoming westerns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ангел на греха». Краткое содержание книги:
И тя можеше поне веднъж да прояви малко отмъстителност. В крайна сметка Марабел имаше много повече право да бъде в спалнята й, отколкото един съпруг, с когото много скоро щеше да се разведе. И защо въобще трябваше да се тревожи за настроението му? Той би трябвало да е загрижен за нейното, след като я бе любил, за да си отмъсти. Не го бе смятала за толкова жесток, но това още веднъж показваше, че не бива да се вярва на мъж, чиято професия е да убива хора.
Нямаше да махне любимката си, по-скоро искаше да накара съпруга си да се махне. Ала най-напред трябваше да се облече. Каси се измъкна изпод завивките и се приближи на пръсти до гардероба. Докато стигна до него, сърцето й се бе разтуптяло. Досега не бе обърнала внимание колко силно скърцат дъските на пода и как, за Бога, не бе забелязала, че пантите на гардероба се нуждаят от смазване? Вдигаше достатъчно шум, за да събуди и мъртвите, а един поглед през рамо й показа, че Ейнджъл не спадаше към тяхната категория. Изскърцването на дъските го бе събудило и сега очите му бяха втренчени право в голия й гръб.
Благоприличието й бе скандализирано и тя ужасено ахна.
— Затвори си очите!
— За нищо на света — невъзмутимо отвърна той и дори се усмихна. — Ти си дяволска приятна гледка за човек, който току-що се е събудил, скъпа. Защо не се обърнеш, за да мога по-добре да ти се насладя?
— А ти защо не вървиш по дяволите! — възмутено извика тя и грабна първото попаднало й нещо — широка долна фуста — и бързо я нахлузи през глава.
— Не трябва ли първо да си обуеш гащичките? — Можеше да се закълне, че долови в гласа му присмехулни нотки.
— Млъквай, Ейнджъл.
— Предполагам, че ще смъкнеш надолу това нещо, нали?
Тя задържа фустата на гърдите си, така че поне горната част на тялото й да е покрита.
— Има много да чакаш!
Ейнджъл въздъхна тежко. Каси скръцна със зъби и издърпа една долна риза. Ала след като направи няколко безуспешни опити да я облече, разбра, че не може да я пристегне върху дебелата фуста.
— Твоята скромност отива твърде далеч, Каси. Нали си обърната с гръб към мен, по-добре пусни фустата надолу.
Младата жена осъзна, че е смешна. Той едва ли виждаше нещо, тъй като разпусната й коса закриваше голия й гръб. Така че дръпна фустата надолу, покри гърдите си с дантелената долна риза и бързо завърза връзките. Но когато посегна към роклята си, зърна отражението на Ейнджъл в огледалото на тоалетната й масичка, поставено под ъгъл спрямо гардероба. Очите му бяха вперени в огледалото и явно пред погледа му се откриваше чудесна гледка към гърдите й.
Тя рязко се извърна.
— Ти, подъл кучи…
— И за какво е цялото това възмущение? — спокойно я прекъсна той. — Аз имам пълното право да гледам.
— Как ли пък не! Ние ще се разведем и то колкото е възможно по-скоро!
Той се бе облегнал на лакътя си. При последните й думи се отпусна назад и се загледа в тавана.
Каси го възприе като заслужена победа.
Бързо облече роклята си, но цялата трепереше. Съпружески права! Той се осмеляваше да й говори за своите права, след като прекрасно знаеше, че бракът им не е законен — или поне щеше да бъде, ако не се бе вмъкнал в леглото й.
В същия миг я осени мисълта, че той наистина е прав. Ейнджъл бе легализирал брака им, след като бе отнел девствеността й и двамата щяха да останат законни съпруг и съпруга, докато не се подпишат документите за развода. Така че той наистина имаше правата на съпруг.
Да вървят по дяволите законните права! Тя не бе виновна, че той сам бе усложнил нещата с желанието си за отмъщение. Освен това вече отдавна бе прекрачил границата на благоприличието. Що се отнасяше до нея, този мъж нямаше никакви права и щеше да му го докаже с револвер в ръка, ако се наложи.
— Каси?
Нотката на паника в гласа му я накара мигновено да се обърне, забравила за всичко. Веднага разбра какво става.
Вниманието на Марабел бе привлечено от движението на завивките върху пръстите на Ейнджъл. Любимката й се бе качила с предните лапи на леглото и сега разтриваше муцуната си в малката палатка, образувана от кръстосаните крака на съпруга й под завивките. Колко сутрини Каси бе събуждана по същия начин! Но този път краката не бяха нейните, а на Ейнджъл. Марабел сякаш не забелязваше разликата.
— Как се е озовала тук?
Гласът му бе едва доловим шепот и той не смееше да се помръдне. Каси вече се бе убедила, че не го грози никаква опасност, а в момента не бе склонна да изпитва жалост към него.