Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Казват, че природата е жестока. Така е, но човекът е много по-жесток от животните. Животните никога не унищожават живота в такава степен, в каквато го прави човекът. Пялата мнима жестокост на природата не е нищо в сравнение с жестокостта, невежеството и несправедливостта на хората. Исус Христос казва: „Да бъде твоята воля“. Тези думи ни казват много. Човекът променя света, в който живее, без да го съгласува с Божиите планове и природните закони, и волята Божията се оказва неизпълнена. Тези думи учат човека, че трябва да търси и разбира волята на Бога. За птиците и животните не е задължително да се опитват да разгадаят Божията воля, защото ги управляват природните импулси. Те са по-близо до природата от човека, а животът на човека толкова се е откъснал от природата, че всяко нещо му се удава трудно. Днес не осъзнаваме това. Но независимо от всичките ни знания ние правим живота все по-труден и по-труден и затова борбата става все по-голяма. Животът на всеки човек — стар или млад, беден или богат, се оказва тежка борба, защото все повече се отделяме от импулса, идващ непосредствено от източника на всички импулси.
От метафизична гледна точка обстоятелствата в живота на човека се управляват от особени ритми, наречени във веданта сатва, раджас и тамас. Тамас е хаотичният, разрушителен ритъм. Всеки импулс, идващ от човек, настроен на този ритъм, води до разрушителни резултати. Импулсът, идващ от човек, действащ в ритъма на_ раджас_ винаги е резултатен, а импулс, породен от ритъма на сатва, носи вдъхновение, защото е в хармония с ритъма на вселената.
В забързания си живот човек отделя малко време за съсредоточаване и за привеждане на ума и тялото в състояние, при което е възможно да се синхронизира с ритъм, който дава вдъхновение и възможност за осъществяване на Божията воля. Това вдъхновение идва в отговор на молитвата на Христос, която споменах по-горе: „Да бъде волята Ти на земята, както и на небето“. Достигайки определено състояние на ума и тялото, човек настройва себе си в съзвучие с определена тоналност, която е хармонична и възвишена и по този начин Божията воля на земята се осъществява толкова лесно, колкото и на небето. Само чрез този ритъм може да бъде изпълнена Божията воля.
Истински духовните хора отивали в горите и планините не от протест към света. Отивали, за да се настроят към този ритъм, чрез който биха могли да познаят небесата. Небесата не са в друга държава или континент, те са вътрешно състояние, до което се достига само в онези случаи, когато вътрешният ритъм е съвършен и действа безотказно. Този, който го осъзнае, ще разбере, че човек сам е отговорен за собственото си щастие. Човекът е враг на самия себе си. Той търси щастието в погрешно направление и затова никога не го намира. Живее в непрекъсната илюзия и си мисли: „Ако имах само това или онова, щях да бъда навеки щастлив“, но никога не е щастлив, защото тича след илюзии, а не търси истината. Щастието може да намери само вътре в човека и ако той се настрои правилно, ще намери вътре в себе си всичко, което душата му желае.
Същността на всеки импулс е такава, че той преминава през три стадия. В момента, в който се появи, той се реализира по някакъв начин — умно или глупаво, полезно или вредно. Няма импулс, който в момента, в който се роди, да бъде глупав, безполезен или нехармоничен, защото всеки импулс има определено предназначение. Ние съдим за него от нашия ограничен кръгозор, а Божията справедливост, която е съвършена, остава скрита за всички и само окончателният резултат поставя всичко на мястото му. Тъй както всяко начало има някаква цел, а краят е отговор на поставения въпрос, то не в началото и не в края, а в процеса на развитие на импулса се поражда действие, което е правилно или неправилно. Този въпрос е метафизичен и трябва да се разгледа от различни гледни точки, за да не се обърка човек. От позицията на своите незначителни знания човек е готов да осъжда или да се възхищава на различни нещо, но в хиляди случаи няма да отсъди правилно. Това са разбирали всички велики души, получили просветление. Христос учи: „Не съдете“…Само така човек може да се научи на търпение, да говори по-малко и да осъзнае какво стои зад даден импулс.