Мистични медитации (Учението на суфите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистични медитации (Учението на суфите)». Краткое содержание книги:
Ограничеността, тесногръдието и несъвършенството са резултати от невежеството. Но когато сърцето се разтвори, цялата вселена влиза в него и цялата съдба, с нейните загадки и тайнства, се озовава в ръцете на човека. Така че как трябва да вярваме в съдбата и в свободната воля? Най-добрият начин да се вярва в съдбата е да смятаме, че всички неприятности, през които се е наложило да преминем, са част от съдбата и принадлежат на миналото, и ние вече сме свободни от тях. А най-добрият начин да се разглежда свободната воля, е никога да не забравяме, че всичко, което става, всичко, което е пред нас, е резултат от нашата свободна воля. Да се концентрираме върху мисълта, че нищо лошо няма да ни докосне и всичко хубаво е пред нас. Неправилно е да се мисли, че всичко лошо сякаш ни очаква, скрито в някакво хранилище, че съдбата контролира нашата карма и обричайки ни на страдание, ни наказва, в съгласие с кармата. Онзи, който приема кармата по такъв начин, ще плати висока цена. Колкото повече човек приема кармата в такъв аспект, толкова по-висока цена ще му се наложи да плати.
Човек трябва да достигне до разбирането, че проявяващата се във всички случаи и явления в живота му воля има два аспекта: аспектът на личната воля и аспектът на божията воля. Ако човек пренебрегне божията воля, естествено неговата човешка воля ще понесе безброй трудности и той ще се сблъска с препятствия, защото плува против течението. В този момент, когато човек действа в съгласие, в хармония с божията воля, всичко в живота му е наред.
Някой може да възрази, че животът на такива личности като Христос не е бил лек. Още детството му е бил изпълнен с трудности, родителите му трябвало да бягат в пустинята, а когато се е оказал сред хората, животът му е станал още по-тежък. Всички велики светци и мъдреци са имали тежък живот, нищо не са получавали даром. Но нима те са вървели против съдбата, против волята Божия? Ето как стигаме до извода, че волята Божия среща безброй препятствия, когато се реализира в материален план. В Библията четем: „Да бъде Твоята воля и на земята, както и на небето“ — но на земята не е така лесно да се изпълни Неговата воля, както на небето. Христос ни преподава велик урок, за да разберем, че има воля, която се реализира съзнателно и воля, която работи несъзнателно. Но само съзнателната дейност е божествена проява. Може да изглежда, че божествената воля среща много трудности, но в тези трудности тя винаги открива дълбок смисъл. С други думи, не е важно дадено нещо успех ли е или поражение, за Божествените сили това няма значение, защото всички резултати са успех за Бога. Не е важно също дали човек е победил или е загубил, защото за човека и двата резултата са поражение.
Ако човек е преуспял и е натрупал големи богатства или е достигнал до по-високо положение, какво ще задържи в крайна сметка? Всичко ще отиде в някой, който ще го измъкне от ръцете му. Затова не е важно постигнали ли сме успех или сме претърпели поражение, защото ако постигнем нещо индивидуално, накрая то винаги ще се превърне в поражение. Но ако вършиш богоугодни дела, независимо дали водят до поражение или успех, в края на краищата винаги успяваме. Друго не може и да бъде, в този случай може да има само по беда. Нанак е казал: „Зърното, което намира убежище центъра на мелничния воденичен камък, всъщност се спасява“. Така е и с човека, който запазва близостта си с Бога. Той черпи сили и вдъхновение от него и независимо какви трудности среща, пътят му винаги е равен и накрая ще го доведе където е необходимо.
Божествен импулс
Първият въпрос, който възниква при споменаването на тази тема, е какво е Божествен импулс и откъде произлиза? Всяко движение, всяка вибрация, всяко действие имат някакъв източник. Затова в Библията се казва, че „Словото беше Бог“. Слово тук означава вибрация, а вибрацията означава движение.
Вибрацията е първият, изходният аспект на Брахма, на Създателя. Всеки импулс, всяко движение на някакъв план от своето съществуване води началото си от един и същ източник. Затова в Корана е казано: „Бог е всемогъщ; няма друга сила освен Бога.“ Всяко действие зависи от неговата власт.
Ако всички свещени книги са съгласни с това, тогава откъде идва Сатаната? Това означава ли, че се допуска съществуването на друга сила, освен Божията, която понякога се оказва по-могъща от силата на Бог. Подобно схващане поставя много хора в безизходно положение. Обяснението на това противоречие е в разбирането на метафизиката и законите на природата. Има един основен закон — природният закон, и всичко, което се случва в съответствие с този закон, има хармонична форма. Градините, създадени от човека, на пръв поглед могат да изглеждат истинско постижение в сравнение с дивата природа, но в крайна сметка усещаш, че са изкуствени. Вдъхновението, което можеш да получиш, ако си в гората вън от града, е много по-силно, отколкото в градина, създадена от човек. В нея възможностите за вдъхновение са ограничени, защото животът, създаден от човека, е ограничен в сравнение с природата. Човекът измисля някакъв закон, после разбира, че не може да се придържа към него и измисля още един, но никога не постига удовлетворение, защото не взема под внимание природните закони, които създават хармония.