Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Челюстта на Ву увисна. Тя преглътна тежко, сведе и отново вдигна поглед.
— Ако смятате, че не мога да се справя с тази работа, защо направо не ме уволните?
— Не. Макар че, честно казано, обсъждахме и тази възможност. Нали осъзнаваш, че всяко твое решение до момента относно клиента ти се оказваше погрешно? Че в значителна степен компрометира репутацията на фирмата?
Тя кимна, неспособна да отрече. Остави я за минута да свикне с новата сурова действителност, после се опита да я смекчи малко.
— Всеки допуска грешки, Ейми. Всеки. Не искаме фирмата да те загуби. Освен това аз също нося вина. И аз не си свърших работата както трябва.
— Каква работа?
— Да те наблюдавам. Да те посъветвам още в първия момент да не сключваш сделката. И после да не те оставям да продължиш. Искаш ли още? Мога да продължа да изброявам, повярвай ми. Но сега и на двама ни се предоставя шанс да поправим грешките си. — Той се наведе към нея. — Слушай, като отхвърли петицията, Андрю всъщност ни даде ясно да разберем, че не го е извършил. Иска ми се да вярвам, че все още можем да измъкнем това хлапе.
— Вие и аз? Заедно?
— Да.
— Да постигнем оправдателна присъда?
— Защо не. Понякога се случва. Ти се подготви за 707 — опиши какъв човек е Андрю, докажи, че е страдал от временна невменяемост, имал е отвратително детство или пък е получил органично мозъчно увреждане вследствие на неправилно поставена зъбна шина. Или пък че, ако е изпаднал в неконтролируема ярост, мястото му е в някоя терапевтична програма, а не в затвора. Аз на свой ред ще се опитам да скалъпя добра история като алтернатива. Докато дойде време за процеса, вече ще знаем позицията на областния прокурор от делото и ще приложим най-подходящата стратегия.
— Значи все пак ще има процес? Надявах се, че на 707 ще получа възможност поне да го задържа в системата за непълнолетни.
— Малко вероятно е — рече Харди. — За убийство първа степен автоматично те съдят като възрастен. Виж, ако ставаше дума за друг вид убийство — например за нещастен случай, за умствено изостанало дете, за дете, убило баща си, който го е изнасилвал… Такива неща. Но при доказано 187 — това беше кодът за убийство първа степен — хлапето се третира като възрастен, ако ще и да е четиринайсетгодишно.
— Щом резултатът е предопределен, защо изобщо им е нужна тази процедура 707?
Харди се усмихна тъжно.
— Защото ти ги накара да прибегнат до нея, Ву. Може и да не си го замисляла предварително, но ги накара.
13
Още преди да вдигнат тялото, на паркинга „Ол-Дей“ се изредиха високопоставени представители на всички градски власти. Освен Глицки дойдоха неговият шеф Франк Батист и подчиненият му от отдел „Убийства“ лейтенант Марсел Лание. Разбира се, появи се и Кларънс Джакман: в края на краищата жертвата беше неговият главен заместник. В лимузината си пристигна, облечен в смокинг, и самият кмет, когото бяха повикали от някаква официална вечеря.
Всички се съгласиха, че това не е обикновено убийство — филизите на кариерата на Боскачи бяха плъзнали поне в половин дузина посоки. Директно или индиректно, приживе той бе водил дела срещу много и най-различни правонарушители — членове на банди, босове на престъпни групировки, наркотрафиканти, художници фалшификатори, изнасилвачи и убийци. Но той бе участвал извънредно активно и в бурните, понякога ожесточени преговори с градските профсъюзи. В политически план бе избран да ръководи предизборната кампания на Джакман и с безцеремонния си нападателен стил си бе създал не един неприятел сред съмишлениците на шестимата или осмината конкуренти на областния прокурор.
Преди да се разотидат, видните личности единодушно решиха да отпуснат за следствието извънредни средства. Полицейското управление, като всички градски институции, имаше бюджет, към който трябваше да се придържа. Но когато се случваше нещо необичайно — земетресение или папска визита, например, кметът нареждаше да се отпуснат извънредни средства от Общия фонд. На практика това означаваше, че парите щяха да бъдат неограничени. Инспекторите не биваше да се безпокоят за наднормените си часове, полицейската лаборатория можеше да прави всякакви, дори най-сложни проби и тестове и целият апарат — за разнообразие — работеше в синхрон в името на общата цел. Що се отнася до разследването на конкретния случай, изборът за негов ръководител логично се спря върху Ейб Глицки — не само в качеството му на заместник-началник на полицията, но и на бивш шеф на отдел „Убийства“.
Сега, още преди сградата да се е събудила за живот и преди да е пристигнал който и да е от персонала, Глицки се бе усамотил кабинета си с Джеф Елиът, влиятелния журналист от Кроникъл, който списваше рубриката „Градът говори“. И Елиът, и Глицки бяха членове на неформалния клуб на Джакман и бяха преживели много неща заедно. Без да са близки приятели, те се разбираха толкова добре, колкото можеха да се разбират ченге и репортер.