Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Може би това се дължеше отчасти на факта, че въпреки принципната си ненавист към любопитните журналисти, Глицки не можеше да не се възхищава на храбростта, с която Елиът понасяше заболяването си — множествена склероза. Брадатият репортер живееше и работеше така, все едно не трябваше да се придвижва с инвалидна количка или патерици или със специално приспособената за него кола. Нямаше и следа от самосъжаление в поведението на Елиът, макар че той повече от мнозина други имаше право да го изпитва. Беше истински борец и Глицки го уважаваше.
— Поне — тъкмо казваше Елиът — не се налага да говорим за ЛеШон Броуди, каквато беше първоначалната цел на това интервю.
Глицки сърбаше от чая си, седнал зад бюрото си.
— Все пак бих искал да чуя мнението ти по въпроса, просто така, от любопитство.
— Не е ли ясно? Твоите действия бяха напълно разумни. И всъщност, преди онези клоуни, които го заловиха, да му позволят да избяга… — Той не довърши изречението си. — Какво трябваше да направиш, да щурмуваш автобуса ли?
— Очевидно. Но това, което не разбирам, е цялата тази злоба, прибързаността, с която се хвърлят обвинения. Не че се чувствам лично засегнат, разбира се. Аз съм ченге, следователно нямам чувства.
— То е ясно — каза Елиът. — И за какво ли ти трябват? Но знаеш по-добре от всеки друг как се раздухва масова истерия. Имаш късмет, че не си на изборна длъжност. Броуди щеше да ти коства службицата.
— Независимо от факта, че взех правилно решение? Не, не ми отговаряй. Всъщност не беше въпрос. Но извън протокола, всичко това ме кара да мисля, че не съм създаден за лавиране. Гените ли са ми сбъркани, що ли…
— Не знам. Някои от нас, неандерталците от медиите, намират това твое качество за освежаващо. Каквото ти е на сърцето, това ти е на езика и в повечето случаи казаното дори има смисъл. Обществеността или трябва да го приеме, или не. — Елиът се размърда в инвалидния си стол. — Ако не внимаваш, може да се превърнеш в герой от комиксите.
Глицки прокара пръст по белега на устните си.
— Малко вероятно е — каза той, — но ако ми дадеш извънбюджетни средства и убийство, в което да ги инвестирам, може и да не бъда съвсем безполезен.
— Което ни връща към Алън.
Отривисто кимване.
— Несъмнено. Макар че е още рано за коментари — не бих могъл да ти кажа нищо, което да използваш. Още сме наникъде. Миналата нощ изпратих двойка инспектори да разпитат обитателите на съседните сгради. Никой нито е чул, нито е видял нещо. Всъщност се надявах ти да имаш информация за мен.
Елиът се поколеба за миг, после поклати глава.
— Не беше всеобщ любимец, но не съм чувал някой да му е имал зъб до такава степен, че да го убие. Дано успея да поговоря с Кларънс, той сигурно е съкрушен.
— Така е. Но и той е толкова озадачен, колкото всички останали. Алън беше непоклатим като скала. Идваше на работа рано, оставаше до късно, страхотен администратор, верен като куче.
— Да е уволнявал някого напоследък? — попита Елиът.
— Двама души. Проверяваме ги.
Прочистването на предишната администрация на областния прокурор от излишния баласт беше постоянна, макар и не приоритетна политика през изминалите три години. Но на засегнатите страни едва ли им се струваше толкова маловажна, колкото на останалите, Глицки можеше да се обзаложи.
— Истината, Джеф, е, че смятаме да преровим целия живот на Алън. Това е нещо, което умея да правя, не е като ходенето по срещи и обедите с бизнесмени. И този път, за разнообразие, разполагаме и с хората, и със средствата, за да си свършим работата както трябва. Ако това убийство не е чиста случайност, в което се съмнявам, ще открием кой го е извършил. — Той вдигна очи, леко изненадано. — Не казах ли току-що нещо, което може да се цитира?
Тъй като паркингът „Ол-Дей“ бе ограден с полицейски кордон и не можеше да паркира там, Джейсън Бранд трябваше да остави колата си почти на шест преки от Съдебната палата и да измине останалото разстояние от пътя пеша. В осем и половина вече се въртеше в коридора пред кабинета на областния прокурор, когато се появи Трея Глицки.
— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита тя, като се представи ненужно. Всички помощник областни прокурори, дори онези, които работеха предимно извън палатата, я познаваха.