Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Сакр-ел-Бар коленичи и стори тържествен дълбок поклон на своя владетел.
— Благословията на аллаха и неговия мир да бъдат с тебе, господарю — бе неговият поздрав.
А Асад, навел се да повдигне и да прегърне тази великолепна фигура, му отвърна с поздрав, който накара подслушващата Фензиле, закрила се зад решетката от резба, да стисне зъби.
— Слава на аллаха и на нашия господар Мохамед, че се завърна здрав, сине мой! Старческото ми сърце вече бе зарадвано от новината за твоите победи в служба на вярата.
Последва разглеждането на всички богатства, изтръгнати от холандците, и при все че очакванията му бяха вече разпалени от Отмани, гледката, която се разкри сега пред очите му, далече надхвърли тези очаквания.
Накрая всичко бе изпратено в хазната, а на Цамани бе наредено да направи сметката и да отбележи припадащото се на участниците, защото в тези нападения всички бяха съдружници, като се почне от самия паша, който представляваше държавата, до най-нищожния корсар, който е бил на борда на победоносните кораби на вярата. Всеки получаваше своя дял от плячката, по-голям или по-малък, в зависимост от званието си, като една двадесета част от общото се полагаше на самия Сакр-ел-Бар.
В двора останаха само Асад, Марзак и еничарите и Сакр-ел-Бар с Али и Джаспър. Едва тогава Сакр-ел-Бар представи на пашата новия си помощник като човек, белязан с милостта на аллаха, голям воин и изкусен мореплавател, готов да отдаде дарбите и живота си в служба на исляма, който вече бил приет от Сакр-ел-Бар и сега стоял пред Асад, за да получи потвърждение на назначаването си.
Марзак дръзко го прекъсна с възклицанието, че в редовете на войниците на правата вяра имало вече прекалено много бивши назарянски кучета, че не било разумно да се увеличава техният брой и че било нахално от страна на Сакр-ел-Бар да си позволява толкова много.
Сакр-ел-Бар го измери с поглед, в който прекрасно се съчетаваха презрение и изненада.
— Значи нахално било да се спечели привърженик за знамето на нашия господар Мохамед? — запита той. — Иди прочети Най-светлата книга и виж какво е посочено в нея като дълг на всеки правоверен. И не забравяй, о, сине на Асад, че когато с малкия си разум презрително клеймиш онези благословени от аллаха и изведени от нощта, в която са живели, сред яркия блясък на вярата, ти петниш с това презрение и мене, и собствената си майка, което не е толкова важно, но ти хулиш и благословеното име на аллаха, а то е все едно да вървиш по пътя към преизподнята.
Вбесен, но победен и принуден да замълчи, Марзак отстъпи крачка назад и остана със захапана устна и гневен поглед, впит в корсаря, докато Асад кимна с глава и одобрително се усмихна.
— Наистина добре си изучил правата вяра, Сакр-ел-Бар — каза той. — Ти си същински баща на мъдростта, както и на храбростта. — След това той поздрави капитан Ли и го прие в редовете на правоверните под името Джаспър-реис.
Когато и това свърши, Али и вероотстъпникът бяха освободени, а също и еничарите, които напуснаха мястото си зад Асад и застанаха на стража при портата. Тогава пашата плесна с ръце, заповяда на притеклите се на повикването роби да донесат ястия и покани Сакр-ел-Бар да седне до него на дивана.
Донесоха им вода да се измият. После робите сложиха пред тях вкусна гозба от месо, яйца, маслини, лимон и подправки.
Асад разчупи хляба с благоговейно „Бисмиллах“ и бръкна с пръсти в пръстената паница, което беше знак и за Сакр-ел-Бар и Марзак, и докато се хранеха, подкани самия корсар да им опише приключението си.
Когато той свърши своя разказ и Асад наново го възхвали с гръмки и любвеобилни слова, Марзак му зададе въпрос:
— Нима си предприел опасното пътуване до онази далечна страна само да се сдобиеш с двамата английски роби?
— Това бе само част от намеренията ми — бе спокойният отговор. — Аз тръгнах да обикалям моретата в служба на пророка, доказателства за което дава изходът на пътуването ми.
— Но ти не си знаел, че холандският търговски кораб ще се изпречи на пътя ти — подхвърли Марзак същите думи, на които го бе научила майка му.
— Не съм ли? — запита Сакр-ел-Бар и се усмихна самоуверено, толкова самоуверено, че надали имаше нужда Асад да чуе думите, които тъй лукаво подчертаха цялата лъжливост на намека: — Не съм ли се облягал на аллаха, всемъдрия и всезнаещия?
— Добре отговорено, по корана! — похвали го Асад от сърце, още повече, защото тъй се опровергаха онези, подмятания, които желаеше на всяка цена да бъдат опровергани.