Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Раната му беше заздравяла и той отново бе господар на себе си. Преди два дни бе излязъл на палубата за първи път след битката с холандците и от тогава прекарваше по-голямата част от времето там. Само веднъж беше посетил пленниците си. Щом стана от легло, той се отправи към кабината на задната палуба, където бе затворена Розамунд. Намери я бледа и много печална, но с напълно несломена смелост. Годолфиновци бяха хора непреклонни, а Розамунд носеше в крехкото си тяло мъжки дух. Тя вдигна глава при влизането му, постресна се, изненадана, че най-сетне го вижда, защото той заставаше пред нея за първи път, след като я беше отвлякъл от Аруинак преди около четири седмици. Сетне отвърна очи и продължи да седи там, с лакти на масата, като изрязана от дърво, сляпа за неговото присъствие и глуха за думите му.
На поднесените от него извинения — а те бяха искрени, защото вече се разкайваше за необмислената си постъпка, доколкото тя засягаше девойката — Розамунд не даде никакъв отговор, с нищо не показа, че е чула дори и една дума. Объркан, той постоя за миг, захапал устна, и постепенно, може би неоснователно, сърцето му се изпълни с гняв. Той се обърна и пак излезе. След това посети брат си, за да погледне мълчаливо за миг изпития, небръснат нещастник с див поглед, който трепна и се сви пред него от съзнанието за своята вина. Най-после Сакр-ел-Бар се завърна на палубата и там, както казахме, прекара по-голямата част от последните три дни на това чудновато пътешествие, припичаше се на слънце и събираше сили от неговия зной.
Тази вечер, докато се разхождаше на лунната светлина, крадлива сянка се промъкна по стъпалата и тихичко го извика с английското му име:
— Сър Оливър!
Сакр-ел-Бар се стресна, като че ли неочаквано бе дошъл да го поздрави някакъв призрак. Човекът, който го извика така, бе Джаспър Ли.
— Ела горе — каза корсарят. Когато капитанът застана пред него на палубата, той продължи: — Казах ти вече, че тук няма сър Оливър. Аз съм Оливър-реис или Сакр-ел-Бар, което предпочиташ, един правоверен от раята на пророка. А сега, какво желаеш?
— Не ви ли служих предано и добре? — запита капитан Ли.
— Кой го е отрекъл?
— Никой. Но никой не го е и признал. Когато лежахте ранен долу, за мене щеше да бъде много лесно да ви предам. Можех да отведа тези кораби в устието на Тагус. Господ ми е свидетел, че можех да го направя!
— Тутакси щяха да те разкъсат на парчета — рече Сакр-ел-Бар.
— Можех да плавам по крайбрежието и да се подложа на опасността да бъда пленен, а после да поискам освобождението си от плен.
— И да се намериш отново на галерите на негово католическо величество. Но както и да е! Приемам, че си се отнесъл почтено към мене. Изпълни своята част от договора. Бъди уверен, че и аз ще изпълня моята.
— Не се съмнявам. Но вашата част от договора беше да ме изпратите обратно у дома.
— Е?
— Лошото е там, че не зная къде да си потърся дом. Не зная къде би могъл да бъде моят дом след всичките тези години. Ако ме отпратите, ще стана бездомен скитник.
— Какво друго бих могъл да направя за теб?
— Вярвайте ми, християните и християнството тъй са ми дошли до гуша, колкото и на вас, когато мюсюлманите са пленили галерата, на която сте работили. Аз съм способен човек, сър Ол… Сакр-ел-Бар. Няма по-добър мореплавател, който да е извеждал кораб от английско пристанище, а съм участвувал и в достатъчно много сражения и познавам това морско изкуство. Не можете ли да ме използувате за нещо тук?
— Готов си да станеш вероотстъпник като мене? — В думите му прозвуча горчивина.
— Струва ми се, че думата „вероотстъпник“ зависи от това, на чия страна сте. Бих предпочел да кажа, че имам желание да приема вярата на Мохамед.
— Да приемеш вярата на пиратството, грабежа и разбойничеството по моретата, искаш да кажеш — подхвърли Сакр-ел-Бар.
— О, не! Нея няма защо да приемам, защото това съм вършил и преди — открито призна капитан Ли. — Искам само да плавам под друго знаме, а не под английското.
— Ще трябва да се откажеш от спиртните питиета — каза Сакр-ел-Бар.
— В замяна на това ще имам други предимства — отвърна мастър Ли.
Сакр-ел-Бар се замисли. Молбата на негодника засегна чувствителна струна в сърцето му. Добре би било да има до себе си човек от своята народност, пък бил той и подлец като този.
— Да бъде твоята воля — най-сетне промълви той. — Заслужаваш да бъдеш обесен въпреки дадените от мен обещания. Но това няма значение. Щом ще станеш мюсюлманин, ще те взема на служба при мене, на първо време като адютант, и докато си ми верен, Джаспър, всичко ще бъде наред. Но при първия признак на предателство ще увиснеш на въжето от рейката на мачтата, приятелю, и няма да усетиш как ще се намериш в ада.