Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Без съмнение вече си се научила, о, Фензиле — каза той. — Достатъчен ли ти е този отговор?
Тя се отпусна отново на възглавниците и разсеяно се заоглежда в стоманено огледало със сребърна рамка.
— Достатъчно ли? — повтори тя мързеливо, с безгранично презрение и в самата дума прозвуча звънлив подигравателен смях. — Наистина достатъчно! Сакр-ел-Бар излага на опасност двеста чеда на исляма и кораб, който, веднъж превзет, става собственост на държавата, за едно пътуване до Англия, което няма друга цел освен пленяването на двама роби… двама роби, докато, ако намеренията му бяха искрени, те биха могли да бъдат и двеста.
— Я! Това ли е всичко, което си чула? — запита я той с подигравка на свой ред.
— Това е всичко, което има значение — отвърна Фензиле, все още загледана в огледалото. — Всъщност научих се и за по-маловажната подробност, че на обратния път срещнал случайно франкски кораб, който за негово щастие бил тежко натоварен, и го заграбил от твое име.
— Случайно, казваш ти?
— А как иначе? — Тя остави огледалото и дръзките й предизвикателни очи срещнаха безстрашно неговите. — Нима ще ме убеждаваш, че това е влизало в сметките му, когато е тръгнал на път?
Асад се намръщи, главата му бавно се наведе в размисъл. Забелязала спечеленото предимство, Фензиле побърза да го затвърди:
— Попътен вятър докарал холандския кораб на пътя му, а за негово щастие корабът бил тъй тежко натоварен, че той ще може да заслепи очите ти с блясъка на златото и скъпоценните камъни, за да не видиш истинската цел на неговото пътуване.
— Истинската цел? — запита объркано пашата. — Каква е била истинската му цел?
Тя се усмихна с усмивката на безграничното познание, за да прикрие пълното си незнание и неспособността си да изтъкне повод, който поне би изглеждал правдоподобен.
— Ти ли ме питаш, о, прозорливи Асад? Не са ли твоите очи поне толкова остри, твоят разум поне толкова буден, колкото моят, та онова, което е ясно за мене, да остава скрито за тебе? Или този Сакр-ел-Бар те е омагьосал с вавилонски заклинания?
Асад се приближи до нея и я хвана за китката с жестоко и грубо движение на жилестата си старческа ръка.
— Неговата цел, кучко такава! Излей мръсотиите на своя ум! Говори!
Фензиле седна, пламнала и дръзка.
— Няма да ти кажа! — рече тя.
— Няма да кажеш ли? Я гледай, кълна се в главата на аллаха! Ти се осмеляваш да стоиш пред моето лице и да предизвикваш мене, твоя господар? Ще заповядам да те бичуват, Фензиле. Бил съм прекалено нежен към тебе толкова години… толкова нежен, че си забравила пръчките, които очакват непокорната съпруга. Тъй че говори сега, преди тялото ти да бъде разранено, или пък говори след това, както желаеш.
— Няма да говоря — повтори тя. — Дори и да ме обесят, няма да кажа нито дума повече за Сакр-ел-Бар. Защо да го изобличавам, за да бъда отблъсната, презряна и наречена лъжкиня и майка на лъжите? — После най-неочаквано избухна в ридания. — О, извор на живота ми! — изплака тя. — Колко жестоко несправедлив си спрямо мене! — Сега тя се влачеше по земята с неподражаема грация, обвила хубавите си ръце около коленете му. — Когато любовта ми към тебе ме кара да казвам всичко, каквото виждам, спечелвам си само твоя гняв, което е повече, отколкото мога да понеса. Аз не издържам под тази тежест!
Пашата я отблъсна нетърпеливо.
— Колко досадно нещо е женският език! — възкликна той и се запъти навън, убеден от опита на миналото, че ако остане, ще бъде удавен в поток от думи.
Ала отровата й беше коварно поднесена и започна бавно да действува. Тя завладя ума му, за да го измъчва със съмненията, които бяха нейната същност. Никоя причина, която би могла да изтъкне за странното поведение на Сакр-ел-Бар, колкото добре и да беше обоснована, не би подействувала наполовина тъй коварно, както подмятането за съществуването на някаква причина. Това поставяше ума му пред смътна и заплетена загадка. Нещо, което не можеше да отблъсне, понеже нямаше нищо, за което да се залови. Асад нетърпеливо зачака утрото и идването на самия Сакр-ел-Бар, но вече не с пламенното, сърдечно въжделение на баща, очакващ идването на любимия си син.
Самият Сакр-ел-Бар крачеше по горната палуба на испанския кораб и наблюдаваше как една по една гаснат светлините на малкия град, който се простираше на хълма пред него. Месецът изгря и окъпа къщите с бяла, студена светлина, хвърли резки мастилени сенки на шумолящите финикови палми и на острите като копия минарета и начерта сребърни ивици по притихналия залив.