Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Негодникът капитан се наведе разчувствуван, хвана ръката на Сакр-ел-Бар и я поднесе към устните си.
— Съгласен съм — каза той. — Вие ми оказахте милост, каквато съвсем не съм заслужил от вас! Не се съмнявайте във верността ми. Животът ми принадлежи на вас и макар да няма никаква стойност, разполагайте с него, както пожелаете.
Сакр-ел-Бар неволно стисна ръката на мошеника и Джаспър провлече крака пак надолу по стъпалата, трогнат от сърце за първи път в несретния си разбойнически живот от снизхождението, което знаеше, че не е заслужил, но което се закле да заслужи.
ГЛАВА СЕДМА
МАРЗАК-БЕН-АСАД
Цели четиридесет камили трябваха, за да се пренесе товарът на холандския търговски кораб от пристанището до касабата, а шествието, грижливо подготвено от Сакр-ел-Бар, който знаеше стойността на впечатлението, произвеждано от подобни зрелища на тълпата, бе, каквото тесните улици на Алжир още не бяха виждали при завръщането на който и да било корсар. То бе достойно за най-великия мюсюлмански завоевател, кръстосвал моретата, за човека, който не поиска да се задоволи със спокойното Средиземно море, както правеха досега всички от неговия занаят, а се беше впуснал по широкия океан.
Отпред вървяха сто от морските му разбойници, облечени с къси кафтани във всевъзможни цветове, пристегнати на кръста с пъстри пояси, в някои от които имаше втъкнат цял арсенал от ятагани, ками и ножове; мнозина носеха ризници, а от чалмите им стърчаха блестящи върхове на шлемове. След тях, паднали духом и оковани във вериги, вървяха стоте пленници от холандския кораб, подкарвани от камшиците на заградилите ги корсари. После идваше още една дружина корсари, а подир тях — дългата редица величествени, надменни камили, които тежко пристъпваха напред, водени от подвикващи сахарци. Зад тях вървеше още една дружина корсари, а на края, с чалма от златотъкан плат, на бял арабски жребец яздеше Сакр-ел-Бар. Из по-тесните улички с техните бели и жълти варосани къщи, които изправяха плътни слепи стени, прорязани тук-там с тесни отвори, колкото за светлина и въздух, зрителите се тълпяха боязливо във входовете, за да не бъдат смазани от камилите, чийто товар стърчеше от двете страни и съвсем задръстваше пътя. Обаче по-широките места, като крайбрежието от двете страни на вълнолома, площада пред тържището и портите на Асадовата крепост, бяха претъпкани с пъстра ревяща тълпа. Там имаше величествени маври с широки роби, редом с полуголи негри от Сус и Драа; сухи издръжливи араби с безупречно чисти бели галабеи стояха рамо до рамо с бербери от планините, загърнати с черни наметки от камилска вълна; имаше левантински турци и еврейски бежанци от Испания, които биеха на очи с европейското си облекло и бяха търпени там, защото с маврите ги свързваха общите страдания и изгнаничество от страната, била някога тяхна.
Тази пъстролика тълпа се беше събрала под огнените лъчи на африканското слънце, за да поздрави Сакр-ел-Бар, и го поздравяваше с такъв многогласен рев, че от вълнолома ехото стигна до самата касаба на хълма и възвести приближаването му.
Ала когато стигна крепостта, шествието на Сакр-ел-Бар намаля наполовина. Пред тържището то се раздели и корсарите, възглавявани от Отмани, отведоха пленниците в баниото или затвора, както обяснява лорд Хенри, а камилите продължиха нагоре по хълма. Те влязоха през широкия вход в касабата, сахарските им водачи ги наредиха от двете страни на обширния двор и по тяхна заповед те тромаво коленичиха. След тях влязоха само четиридесетина корсари, като почетна стража на своя главатар. Те застанаха от двете страни на входа, след като направиха ниско темане на Асад-ед-Дин. Пашата седеше в сянката на един навес, разположил се на диван между своя везир Цамани и Марзак, охраняван от пет-шест еничари, чиито черни дрехи открояваха още по-ярко украсените му със скъпоценни камъни зелени златошити роби. На бялата му чалма блестеше изумруден полумесец.
Пашата наблюдаваше пристигането на тази редица от натоварени камили с мрачно и угрижено лице. Мислите му още бяха обхванати от съмнението, посято от коварните слова на Фензиле и от още по-коварните й недомлъвки. Но щом съзря самия корсарски предводител, лицето му внепазно се проясни, очите блеснаха и той се изправи да го поздрави, както всеки баща би поздравил своя син, преминал през опасности в скъпа и за двамата служба.
Сакр-ел-Бар влезе в двора пеша — слязъл бе от коня пред портата. Висок и внушителен, с вдигната глава и щръкнала напред чаталеста брада, той се приближи величествено към дивана, последван от Али и някакъв мъж с мургаво като махагон лице, чалма и червеникава брада, в когото човек трябваше доста да се вгледа, за да разпознае негодника Джаспър Ли, докарал се вече с всичките доспехи на завършен вероотстъпник.