Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
ГЛАВА ШЕСТА
НОВИЯТ ПРИВЪРЖЕНИК
Този разказ на Отмани, предаден веднага на Фензиле, от нейния син, подействува като отрова на ревнивата й душа. Лоша бе вестта, че Сакр-ел-Бар се е завърнал въпреки усърдните молитви за неговата гибел, които беше отправяла към бога на своите праотци и към бога на новата си вяра. Но това, че се е върнал победоносно и е донесъл със себе си тежка плячка, която ще го отличи с още по-голяма обич от страна на Асад и с почит от страна на народа, бе още по-горчиво разочарование. Тя остана безмълвна и сломена, лишена дори от силата да го кълне.
Скоро след това, когато умът й се съвзе от този удар, тя насочи мислите си към обсъждане на онова, което отначало й се беше видяло като незначителна подробност в разказа на Отмани, преразказан от Марзак.
— Извънредно странно е, че е предприел това дълго пътешествие до Англия, за да вземе оттам само тия двама пленници, че стигнал там веднъж, не е извършил истинско корсарско нападение и не е натъпкал кораба си с роби. Извънредно странно!
Бяха сами зад зелените решетки, през които проникваше благоуханието на градината и трептящият глас на славея, пропит с признанията му в любов към розата. Фензиле лежеше на миндер, покрит с копринени турски килими, и един от златошитите й чехли беше паднал от крака с къносани нокти. Вдигнатите нагоре хубави ръце поддържаха главата, тя втренчено гледаше многоцветната лампа, увиснала от дървената резба на тавана.
Марзак крачеше напред-назад по дължината на стаята; цареше тишина, нарушавана само от шумоленето на чехлите му по пода.
— Кажи де! — най-сетне нетърпеливо го запита тя. — Не ти ли се вижда странно това?
— Странно наистина, о, майко! — отвърна младежът и се спря пред нея.
— А не можеш ли да се сетиш кое е било причина за това?
— Причината ли? — повтори той и хубавото му младо лице, което приличаше поразително на нейното, остана безизразно и недоумяващо.
— Да, причината! — извика тя нетърпеливо. — Не можеш ли да правиш друго, освен да зяпаш? Нима съм майка на глупак? Нима само ще се хилиш, ще зяпаш и ще пропиляваш дните, докато това франкско куче те стъпче под краката си и те използува само като стъпало към властта, която би следвало да принадлежи на тебе? Ако е така, Марзак, по-добре да се беше задушил в утробата ми!
Той се сви пред италианската й ярост, дори глухо възнегодува с чувството, че подобни думи, изречени от жена, била тя и двадесет пъти негова майка, бяха някакво безчестие за мъжкото му достойнство.
— Какво мога да направя? — провикна се той.
— Ти ме питаш! Не си ли мъж, та да мислиш и действуваш? Казвам ти, че този незаконнороден син на християнин и еврейка ще те стъпче в праха. Той е ненаситен като скакалец, хитър като змия и свиреп като пантера. Аллах да ми е свидетел! Предпочитам никога да не бях родила син. По-добре хората с презрение да ме сочат и да ме наричат майка на вятъра, отколкото да съм родила мъж, който не знае как да се държи като мъж.
— Покажи ми как! — извика той. — Дай ми задача, кажи ми какво да правя, и ще видиш, че не ще се проваля, о, майко! А дотогава спести ми тези оскърбления или няма вече да идвам при тебе.
Щом чу заканата, тази чудновата жена скочи от мекия си миндер. Тя изтича при момъка, обви ръце около шията му и притисна бузата си до неговата. Дори и осемнадесетте години в харема на пашата не бяха обезличили в нея европейската майка, страстната сицилианка, свирепа като тигрица в майчината си любов.
— О, дете мое, хубавото ми момче! — почти изхлипа тя. — Само страхът ми за тебе ме кара да бъда груба. В моя яд говори любовта ми, гневът ми зарад тебе, когато виждам друг да идва и да си присвоява мястото до твоя баща, което би трябвало да бъде твое. О! Но ние ще победим, мой сладък сине! Ще намеря начин да изхвърля тази чуждестранна мърша на бунището, на което е родена. Имай вяра в мене, о, Марзак! Шт! Баща ти идва. Махни се. Остави ме насаме с него.
Тя постъпваше много умно, защото знаеше, че много по-лесно може да повлияе на Асад насаме, защото тогава липсва гордостта, която би го принудила да я наругае, ако му заговори тъй пред други. Марзак изчезна зад украсения с резба параван от сандалово дърво, който закриваше една от вратите, докато Асад се появи на другата. Той се приближи с усмивка, тънките му кафяви пръсти решеха брадата, а дългата бяла дреха се влачеше зад него по земята.