Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Седни — покани го Асад. — Аз бях съвсем несправедлив.
— Ти си истинският извор и източник на справедливостта, о, господарю, и признанието ти го доказва — възрази корсарят. Той седна отново с подвити крака. — Ще ти разкрия, че при това пътуване, като стигнах тъй близо до Англия, реших да сляза на брега и да хвана един човек, който преди няколко години ми причини зло и с когото имах сметка за изравняване. Аз надвиших намеренията си и отвлякох двама пленници вместо един. Тези пленници — бързо продължи той, защото сметна, че сега обратът в мислите на Асад бе напълно благоприятен, за да изтръгне съгласието му за молбата, която искаше да му отправи, — тези пленници не са в баниото при другите. Те са още затворени на борда на пленения от мене кораб.
— Защо? — запита Асад, но вече без подозрение.
— Защото, господарю, искам да измоля твоето благоволение като малка награда за вярната ми служба.
— Кажи си молбата, сине мой.
— Позволи ми да запазя тези пленници за себе си.
Асад го изгледа отново леко навъсен. Неволно, въпреки слабостта си към Сакр-ел-Бар и желанието да го утеши, парливата отрова, с която го беше заразила Фензиле, отново заработи в ума му.
— Моето позволение имаш — рече той. — Но не и позволението на закона, а законът гласи, че никой корсар няма право да задържи дори и равностойността на една аспра19 от плячката си, докато не се извърши подялбата и не му се даде припадащият му се дял — бе непреклонният отговор.
— Законът ли? — рече Сакр-ел-Бар. — Но самият ти си законът, възвишени господарю.
— Не е тъй, сине мой. Законът стои над пашата, който трябва сам да му се подчинява, за да бъде справедлив и достоен за високото си звание. А законът, който ти споменах, е в сила дори когато корсарят нападател е бил самият паша. Тези твои роби трябва веднага да бъдат изпратени в затвора при другите, та да могат утре всички да бъдат продадени на тържището. Гледай да го направиш, Сакр-ел-Бар.
Корсарят щеше да поднови молбата си, ако не беше забелязал развълнуваното бяло лице на Марзак и блестящите от нетърпение очи, които тъй много очакваха неговия провал. Той се сдържа и наклони глава с престорено равнодушие.
— Тогава ти определи цената, а пък аз незабавно ще я платя на твоята хазна.
Но Асад поклати глава.
— Не аз ще посоча тяхната цена, а купувачите — отвърна той. — Аз може да определя твърде висока цена, а това би било несправедливо спрямо тебе, или пък твърде ниска, а това би било несправедливо спрямо другите, които биха искали да ги купят. Изпрати ги в затвора.
— Ще изпълня нареждането ти — каза Сакр-ел-Бар, като не посмя да настои повече, и скри огорчението си.
Скоро след това той си отиде, за да изпълни заповедта, като нареди все пак Розамунд и Лайонел да бъдат сложени отделно от останалите пленници до часа на продажбата на другия ден, когато вече по неволя трябваше да се съберат с останалите.
След като Оливър се сбогува, Марзак остана при баща си, а почти веднага към тях се присъедини и Фензиле — тази жена, която беше донесла, както казваха мнозина, франкските похвати на шейтана в Алжир.
ГЛАВА ОСМА
МАЙКА И СИН
Рано сутринта — тъй рано, че шехадата беше едва прочетена — при пашата се яви Бускен-ел-Борак. Току-що беше слязъл от галера, която срещнала испанска рибарска лодка с млад испански мавър на борда, тръгнал през морето за Алжир. Новината, носена от този пътник, била толкова важна и бърза, че робите от кораба на Бускен — челния кораб на флотата му — бяха се трудили на веслата без прекъсване цели двадесет часа само и само да го закарат по-скоро у дома.
Испанският мавър имал братовчед, новопокръстен християнин като него и очевидно също като него останал мюсюлманин по сърце, който работел в испанската хазна в Малага. Този човек знаел, че една галера се стяга да отплава, за да закара в Неапол златото, предназначено за заплати на испанските войски на гарнизон в този град. За да се спестят излишни разноски, тази галера съкровищница щяла да пътува без охрана, но имала заповед да се придържа до европейския бряг, където щяла да бъде запазена от всякакви пиратски изненади. Смятало се, че галерата ще може да отплава подир една седмица, и мавърът беше тръгнал веднага да занесе новината на алжирските си братя, за да успеят да я пресрещнат и пленят.
Асад поблагодари на младия мавър за съобщението, заповяда да му дадат подслон и всички удобства и му обеща хубав дял от плячката, ако успеят да пленят галерата. Сетне изпрати да повикат Сакр-ел-Бар, а Марзак, който беше присъствувал на разговора, отиде да го разкаже на майка си и видя как гневно избухна тя, когато той добави, че Сакр-ел-Бар бил повикан, за да му се повери тази нова задача, което показвало, че всичките й лукави подмятания и настоятелни предупреждения са отишли на вятъра.
19
Аспра — най-дребната монета.