Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Хавиер мразеше, когато Ван се обръщаше към него толкова свойски, затова го правеше при всеки удобен случай.
- А, да, онази банда за кражба на коли, с която си се движил известно време. Бас държа, че брат ти ти е чел доста конско по този въпрос, нали? Нямам предвид онзи брат, с когото сте крали заедно. Говорех за съвестния член на семейството. Онзи, който съблюдава законите. Ричард, нали така?
Ван се намръщи.
- Слушай какво ще ти кажа. Ти няма да замесваш семейството ми в това, а в замяна аз няма да пропея пред ченгетата и да им издам местонахождението на къщите, които използвате. Така де, сигурен съм, че момчетата от полицейското управление с огромно удоволствие ще заповядат на неделна вечеря. Хич няма и да чакат втора покана.
„Да те видим сега ", помисли си Ван, когато лицето на Хавиер придоби безстрастно изражение. После обаче копелето се усмихна.
- Чуй пък аз какво ще ти кажа. Мога да ти направя уникално предложение.
- Нима?
- Абсолютно.
Ван поклати глава с безразличие.
- Не е ли малко рано да ми предлагате да ме посветите в тайните си? Ами ако се окаже, че не заслужавам доверие?
- Няма такава опасност.
- Вярата ти в мен е направо трогателна, но отговорът ми си остава „не". Съжалявам.
Ван очакваше да му възразят. Но Хавиер просто кимна.
- Както искаш.
С тези думи той се обърна и се запъти към минивана си.
„Странно", помисли си Ван, докато се качваше в пикапа. Тези момчета бяха дяволски странни.
Но поне плащаха навреме. И то - щедро.
В другия край на града Вишъс се материализира пред моравата на един добре поддържан блок. Рейдж го последва миг по-късно, приемайки в сенките до него формата си от плът и кръв.
„По дяволите", помисли си Ви. Прииска му се да беше изпушил още една цигара, преди да дойдат. Имаше нужда от цигара. Имаше нужда от... нещо.
- Ви, братко, добре ли си?
- Да. Страхотно. Да се захващаме за работа.
След като я отключиха със силата на волята си, те отвориха входната врата и прекрачиха прага. Мястото миришеше на освежител за въздух, изкуствена портокалова воня, която полепваше по ноздрите като боя.
Отказаха се от асансьора, защото някой вече го беше повикал, и тръгнаха по стълбите. Когато стигнаха до втория етаж, подминаха апартаменти С-1, С-2 и С-3. Ви не сваляше ръка от пистолета, скрит под сакото му, макар да беше почти сигурен, че най-лошото, което можеше да очакват, е да се натъкнат на портиера. Мястото беше като излязло от кутийка и толкова сладникаво, че да ти прилошее. Букети от изкуствени цветя украсяваха вратите, пред които имаше постелки със сърчица или бръшлян. Прасковено-розови залези в рамки се редуваха със снимки на пухкави кученца и котенца.
- Леле - промърмори Рейдж, - това място добре са го захаросали.
- Да, направо лепне.
Ви спря пред вратата с табелка С-4 и я отключи с ума си.
- Какво правите?
Двамата с Рейдж рязко се обърнаха.
По дяволите, и това ако не беше едно от шибаните Златни момичета! Пред тях стоеше дребничка старица с истински венец от къдрава бяла коса и набръчкан ватиран халат, който приличаше на покривка за легло.
* „Златните момичета" (англ. „Тhe Golden girls") - американски комедиен сериал от осемдесетте години на миналия век, в който главните героини са четири възрастни жени, които живеят заедно в Маями. - Бел. прев.
Проблемът беше, че имаше очи на питбул.
- Попитах ви нещо, младежи.
Рейдж пое нещата в свои ръце, което беше добре - него повече го биваше в очароването.
- Дойдохме да посетим един приятел, госпожо.
- Значи познавате внука на Доти?
- О, да, госпожо, познаваме го.
-Така и изглеждате - заяви старицата, което очевидно не беше комплимент. - Между другото, смятам, че трябва да се изнесе оттук. Доти почина преди четири месеца, а той изобщо не подхожда на това място.
„Нито пък вие", добавиха очите й.
Макар и да внимаваше да не разкрие зъбите си, усмивката на Рейдж беше очарователна.
- А, той се изнася. Всъщност - вече го направи. Тази вечер.
- Извинете ме - намеси се Ви, - ей сега се връщам.
И докато Рейдж му хвърляше поглед, който красноречиво казваше „да не си посмял да ме оставиш аз да се оправям с този горещ картоф", Ви прекрачи прага на апартамента и затвори вратата под носа му. Ако не успееше да се оправи с бабката, Рейдж щеше да изтрие спомените й, макар и само в краен случай. Изтриването на спомени понякога не понасяше добре на по-възрастните хора, чийто ум вече не беше достатъчно устойчив, за да се справи с чуждото проникване.