Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Така че, да, Холивуд и съседката на Доти щяха да имат възможност да се сближат, докато Ви претършуваше мястото.
С насмешлива усмивка, Вишъс се огледа наоколо. Боже, как само вонеше на лесър. Отвратително сладникаво. Като Бъч.
„По дяволите. Не мисли за това. "
Ви се насили да насочи вниманието си към апартамента. За разлика от повечето жилища на лесъри, в които беше влизал, в този имаше мебели, макар да бе очевидно, че е бил обзаведен от предишната си обитателка. А тя явно беше имала слабост към цветни десени, плетени покривчици и порцеланови котенца. Тя бе подхождала отлично на мястото.
Нищо чудно лесърите да бяха прочели за кончината й във вестника и да се бяха възползвали. Възможно беше дори внукът й наистина да се беше настанил тук след въвеждането си в
обществото им.
Ви надникна в кухнята и никак не се изненада, когато не откри нищо за ядене - както в хладилника, така и в шкафовете.
Докато отиваше към другата част на апартамента, се зачуди защо ли лесърите никога не криеха къде живеят. Повечето от тях умираха, носейки документи за самоличност, които дори не бяха фалшиви. От друга страна, те всячески се стараеха да разпалват конфликта между двете раси. Какво имаме тук?
Ви отиде до розово-бяло писалище, върху което беше отворен един лаптоп „Дел". Той прокара пръст по мишката и набързо прегледа съдържанието му. Криптирани файлове. Всяко късче информация беше защитено.
Макар да не полагаха никакви усилия да скрият къде живеят, лесърите адски се стараеха да пазят хардуера си. Повечето от тях притежаваха компютри, за чиято сигурност обществото се грижеше така, както Ви за компютрите на Братството. Така че защитата им беше, общо взето, непробиваема.
Добре, че за Ви думата „непробиваем" не съществуваше.
Той затвори лаптопа, издърпа електрическия кабел и го прибра в джоба си, след което пъхна машината под якето си и вдигна ципа. После продължи с претърсването. Спалнята изглеждаше така, сякаш в нея беше избухнала същинска бомба от кретон, разпръсквайки водопад от цветчета и волани върху леглото, прозорците и стените.
И точно там я откри. Върху малка масичка до леглото, между телефона, стар брой на „Рийдърс Дайджест" и същинска армия от шишенца с лекарства, стоеше керамична урна с вместимост около литър.
Ви отвори капачето на телефона си и набра номера на Рейдж.
- Аз изчезвам. Намерих един лаптоп и урната.
След това затвори, взе урната и я притисна до компютъра. Дематериализира се в Дупката, като си мислеше колко е удобно, че хората не облицоват стените си със стомана.
ДОКАТО ГЛЕДАШЕ КАК ПИКАПЪТ СЕ ОТДАЛЕЧАВА, ГОСПОДИН X. си каза, че бе избързал с въпроса. Трябваше да почака, докато Ван се пристрасти към усещането за могъщество, което обучението на убийците му даваше.
Само че времето не чакаше.
Не го тревожеше това, че вратичката за измъкване, която беше открил, щеше да се затвори. В пророчеството не се споменаваше нищо такова. Но при последната им среща Омега здравата беше побеснял. Изобщо не беше приел добре новината, че братята са убили човека на онази поляна в гората. Така че залогът растеше, а изгледите за успех изобщо не бяха на страната на господин X.
Изведнъж водачът на лесърите почувства топлина в гърдите си, а после усети туптене там, където някога се намираше сърцето му. Ритмичният пулс го накара да изругае. Господарят го викаше.
Господин X. се качи в минивана и запали двигателя. Кара в продължение на седем минути, докато не стигна до едно полусъборено ранчо насред някакъв парцел в долнопробен квартал. Мястото вонеше като лаборатория за метамфетамин, каквото и беше поне до смъртта на предишния си собственик, застрелян от своя съдружник. Благодарение на токсичните изпарения, които още витаеха из въздуха, Обществото беше успяло да купи мястото много изгодно.
Господин X. паркира в гаража и изчака вратата да се затвори докрай, преди да слезе от колата. След като изключи алармената система, която лично беше инсталирал, той се насочи към задната спалня.
Докато отиваше натам, усети неприятен сърбеж по цялото тяло, сякаш изведнъж се беше изприщил. Колкото по-дълго отлагаше срещата с господаря, толкова по-зле щеше да става, докато накрая желанието да се почеше щеше да го накара да обезумее.
Господин X. коленичи и наведе глава. Не искаше дори да се доближава до Омега. Инстинктите на господаря му бяха като радар, а той вече имаше свои собствени цели, различни от тези на обществото. Проблемът беше там, че повикаха ли го, водачът на лесърите трябваше да се отзове. Нямаше друг избор.