Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Ви надигна чашата си. Водката изгори гърлото му по възможно най-приятния начин.
- Как се чувстваш сега?
- Не много добре. Повдига ми се. Сякаш съм изгубил твърдата почва под краката си.
Нова доза мълчание. Наруши го Бъч.
- Това ли видя? В началото, когато каза, че било предопределено да се присъединя към Братството... защото ме видя с Омега ли беше?
- Не, видях нещо друго.
Макар че след всичко станало Ви изобщо не можеше да си представи как би могло да се стигне до онова, което му се беше присънило. Във видението му двамата с Бъч бяха високо в небето, голи, с тела, преплетени едно в друго и брулени от леде-ностуден вятър.
Боже, той беше умопобъркан! Умопобъркан и извратен!
- Виж какво, веднага щом слънцето залезе, ще дойда за едно бързо лечение.
- Добре, това винаги ми помага - Бъч се прокашля. - Обаче, Ви, не мога просто да си седя и да чакам да видя какво ще се случи. Трябва да направя нещо. Какво ще кажеш да си намерим няколко лесъри и да ги накараме да проговорят?
- Не е ли малко хардкор, ченге?
- Да ти напомня ли какво ми причиниха? Да не мислиш, че ще седна да се тревожа за шибаната Женевска конвенция!
- Нека първо поговоря с Рот.
- Добре. Но гледай да е скоро.
- Още днес.
- О'кей - съгласи се Бъч и след нова пауза попита: - В това място намира ли ти се телевизор?
На стената вдясно от леглото има плазмен екран. Дистанционното. .. май не знам къде е. Обикновено не... така де, обикновено не ми е до телевизия, когато съм в апартамента.
- Ви, човече, какво е това място?
- Мисля, че е очевидно, не смяташ ли?
От другата страна на линията долетя тих смях.
- Значи това имаше предвид Фюри, а?
- Кога?
- Когато каза, че вкусовете ти са малко ексцентрични.
Внезапно Ви си представи Бъч върху Мариса, тялото му - разтърсено от мощна конвулсия, когато тя заби ноктите си в него. После го видя да вдига глава и чу дрезгавия, чувствен стон, откъснал се от устните му. Презирайки се, Вишъс пресуши чашата си на един дъх и побърза да си сипе още.
- Сексуалният ми живот си е личен, Бъч. Както и... необичайните ми интереси.
- Абсолютно. Това си е само твоя работа. Обаче имам един въпрос, може ли?
- Какво?
- Когато жените те връзват за масата, лакират ли ти ноктите на краката? Или само те гримират?
Ви се разсмя гръмогласно, а Бъч добави:
- Чакай, сетих се... гъделичкат те под мишниците с перце, нали?
- Много духовито!
- Хей, просто съм любопитен!
След малко обаче смехът на Бъч заглъхна.
- Нараняваш ли ги? - вече сериозно попита той. - Имам предвид...
- Всичко е по взаимно съгласие. А и никога не прекрачвам границата.
- Добре. Вярно, за католик като мен е малко странно... но пък всичко е въпрос на вкус.
Ви разклати чашата с водка.
- Може ли и аз да те питам нещо, ченге?
- Така е справедливо.
- Обичаш ли я?
- Да - промълви Бъч след няколко мига мълчание. - Проклет да съм, но - да.
Скрийнсейвърът на лаптопа се включи и Ви разсеяно докосна мишката, прекъсвайки бързо размножаващите се нарисувани тръби, които се появиха на монитора.
- Какво е усещането?
Бъч изсумтя, сякаш се беше схванал и се опитваше да се намести по-удобно.
- Точно в този момент - отвратително.
Ви се заигра с курсора на мишката, карайки го да описва кръгове по десктопа.
- Знаеш ли... харесвате ми заедно. Според мен си пасвате.
- Ако не се брои, че аз съм човек от работническите среди, който може би е отчасти лесър, съм напълно съгласен.
- Не си на път да се превърнеш в...
- Тази вечер погълнах част от лесър в тялото си. Когато вдишах. Затова после миришех като тях. Не защото се бих с тях, а защото част от злото им отново е в мен.
Ви изруга. Искрено се надяваше да не е така.
- Ще открием истината, ченге. Няма да те оставя в неизвестност. Малко по-късно затвориха и Ви отправи невиждащ поглед към монитора на лаптопа. Игра си е курсора на мишката, докато най-сетне му дотегна да си губи времето по този начин.
Докато се протягаше, установи, че курсорът се е спрял върху Кошчето. Кошче за отпадъци... отпадъци... преработване на отпадъци... преработка за повторна употреба.
Какво бе казал Бъч за онова вдишване? Ви изведнъж си спомни какво беше усетил, когато откъсна лесъра от Бъч - сякаш прекъсваше някаква връзка между тях.