Споделена любов

Никога не бяха споделяли едни и същи възгледи за изкуството и все пак той й беше купил гравюрите, защото тя се беше влюбила в тях.

Мариса си наложи да действа и като затвори вратата след себе си, тръгна към банята. Нямаше много време до редовното заседание на Съвета на принцепсите, а тя знаеше, че Хавърс обича да пристига по-рано.

Когато застана под душа, неволно се замисли за това, колко странен беше животът. Докато беше в болничната стая заедно с Бъч, напълно беше забравила за Съвета, за глимера, за... всичко. Но ето че той си бе отишъл и всичко потече постарому.

Което й се стори истинска трагедия.

След като си изсуши косата, тя облече синьо-зелена рокля на „Ив Сен-Лоран" от шейсетте години, отвори кутията за бижута и си избра скъп диамантен комплект. Камъните около шията й бяха студени, обиците тежаха на ушите й, гривната стягаше китката й като окова. Докато се взираше в отражението си, неволно си каза, че жените във вампирската аристокрация не бяха нищо друго освен манекени, върху които семействата им излагаха на показ богатството си. Особено пък на събранията на Съвета.

Слизайки по стълбите, Мариса усети, че изпитва ужас от предстоящата среща с Хавърс. Все пак, колкото по-скоро се видеше с него, толкова по-добре. Не го откри в кабинета му, така че се запъти към кухнята, предполагайки, че може да е решил да хапне нещо, преди да тръгнат. Тъкмо надникваше в помещението за прислугата, когато видя Каролин да излиза от мазето, понесла същинска камара изпомачкани картонени кутии.

- Нека ти помогна - възкликна Мариса и се втурна към нея.

- Не, благодаря ви... господарке.

Прислужницата се изчерви и извърна поглед - нещо съвсем обичайно за догените. Те мразеха да приемат помощ от онези, на които служеха.

Мариса се усмихна мило.

- Сигурно подготвяш библиотеката за предстоящото пребоядисване. О! Тъкмо се сетих! Сега нямам много време, но трябва да обсъдим менюто за утрешната вечеря.

Каролин се поклони ниско.

- Прощавайте, но господарят спомена, че вечерята с председателя на Съвета е отменена.

- Кога го каза?

- Току-що, преди да тръгне за събранието.

- Нима вече е излязъл?

Навярно беше решил, че тя ще иска да си почине.

- Май е най-добре да побързам... Каролин, зле ли ти е? Не изглеждаш добре.

Прислужницата се наведе толкова ниско, че кутиите докоснаха пода.

- Добре съм, господарке. Благодаря ви.

Мариса забързано излезе навън и се дематериализира пред къщата в стил „Тюдор", в която живееше настоящият председател на Съвета. Почука на вратата, като се надяваше на Хавърс да му беше минало. Разбираше защо онова, което бе видял в болничната стая, го бе разгневило, но всъщност опасенията му бяха безпочвени - нали Бъч вече не беше част от живота й.

Господи, прилошаваше й всеки път, щом се сетеше за това.

Един доген й отвори вратата и я съпроводи до библиотеката.

Когато Мариса влезе, деветнайсетимата вампири, които се бяха разположили около полираната маса, с нищо не показаха, че са забелязали появата й. Което изобщо не беше необичайно. Само че този път брат й също не вдигна очи. Нито й бе запазил стол до себе си. Нито се приближи, за да й помогне да седне.