Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Убиецът изрева, а Бъч скочи отгоре му, макар да си даваше сметка, че не се чувства достатъчно добре, за да се бие. Оказа се прав - копелето бързо се откопчи от хватката му и взе нещата в свои ръце. Много скоро Бъч се намери под него, борейки се за глътка въздух. Кучият син беше извънредно силен и адски свиреп - като сумист, заразен с бяс.
Макар и погълнат от усилието да не позволи да му откъснат главата, Бъч все пак забеляза ярката светлина, която лумна до него, съпроводена от силно изпукване. Миг по-късно това се повтори - очевидно Рейдж и Ви се бяха разправили със своите противници. До ушите на Бъч достигна шум от стъпки, които се приближаваха на бегом. Слава Богу!
Само дето те пристигнаха тъкмо когато шибаното представление започваше.
Бъч за първи път погледна лесъра право в очите и в същия миг нещо сякаш си дойде на мястото. Двамата се вцепениха, като че ли яки метални решетки оковаха телата им. Докато убиецът стоеше съвършено неподвижен, Бъч усети как го връхлита непреодолим импулс да... Всъщност той и сам не знаеше към какво точно го подтиква този импулс, но беше достатъчно силен, за да го накара да отвори уста.
И да си поеме дълбоко дъх. Преди Бъч да разбере какво прави, дългото упорито вдишване вече изпълваше дробовете му.
- Не... - прошепна лесърът и затрепери.
Нещо премина между тях, някакъв черен облак напусна тялото на убиеца и се вля в Бъч.
Брутална атака сложи край на връзката между двамата. Вишъс сграбчи лесъра, откъсна го от ченгето и го запрати във въздуха с такава сила, че убиецът се блъсна с главата напред в тухлената стена. Преди копелето да успее да се съвземе, Ви се нахвърли отгоре му с черния кинжал в ръка.
Когато лумналата за миг светлина угасна и всичко утихна, Бъч безсилно отпусна ръце на асфалта, а после се обърна на една страна и се сви на кълбо, притискайки стомаха си. Болката беше раздираща, освен това ужасно му се гадеше - усещането ужасно приличаше на онова, с което се бе борил в най-тежките дни от болестта си.
Пред очите му се мярнаха чифт ботуши, но той просто не беше в състояние да срещне погледа на нито един от братята. Нямаше представа какво се бе случило току-що. Единственото, което знаеше, беше, че между него и лесърите има някаква връзка.
- Добре ли си? - попита Ви с изтънял до неузнаваемост глас. Бъч стисна очи и поклати глава.
- Май е най-добре да ме отведете оттук. И да не сте посмели да ме върнете в имението.
Вишъс отключи апартамента си и внесе Бъч вътре, докато Рейдж държеше вратата отворена. Бяха се качили с товарния асансьор - разумно решение, като се имаше предвид, че трябваше да носят Бъч, който се оказа по-тежък, отколкото изглеждаше, сякаш гравитацията бе решила да му обърне специално внимание.
Когато двамата вампири го сложиха да легне, той се обърна на една страна и присви колене към гърдите си.
Последва дълго мълчание, Бъч като че ли бе изгубил съзнание.
Може би, за да прогони тревогата си, Рейдж неспокойно закрачи напред-назад. След току-що състоялата се битка, Ви също беше на ръба. Той извади цигара и я запали.
Холивуд се прокашля.
- Е, Ви... значи тук водиш жените? - Той се доближи до стената и подръпна веригите, които висяха от нея.- Разбира се, бяхме чували разни истории - добави той. -Май ще се окаже, че са били верни.
- Зарежи това - Ви се насочи към барчето и си наля щедра доза „Сива гъска". - Трябва да отидем по домовете на онези лесъри още тази вечер.
Рейдж кимна по посока на леглото.
- Ами той?
Чудо на чудесата, ченгето повдигна глава.
- Точно сега никъде нямам желание да ходя. Повярвайте ми. Ви го погледна с присвити очи. По лицето на Бъч, което след всяко по-голямо физическо усилие се зачервяваше типично по ирландски, сега нямаше и помен от руменина. Освен това от него се излъчваше някаква... сладникава миризма. Като бебешка пудра.
Близостта на лесърите сякаш беше извадила на повърхността нещо скрито... късче от Омега, спотаено в тялото му.
- Ви? - гласът на Рейдж беше мек. И идваше от много близо. - Искаш ли да останеш тук? Или да го заведеш обратно в клиниката?
- Добре съм - хрипливо каза Бъч.
„Как ли пък не!", помисли си Ви, след което пресуши чашата си и погледна към Рейдж.
- Идвам с теб. Ченге, ще се върнем и ще ти донесем нещо за хапване.
- Не. Никаква храна. И не се връщайте тази вечер. Заключете, за да не мога да изляза, и ме оставете.