Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
В мига, в който прекрачи прага на Дупката, Ви беше посрещнат от дълбока тишина, която бе направо непоносима. За щастие, само петнайсетина минути след като включи лаптопа на лесъра, на вратата се почука. Той хвърли поглед към монитора, след което свали резетата със силата на волята си.
Рейдж се появи, дъвчейки нещо, напъхал ръката си в найлоново пликче.
- Как се справяш с прекрасния продукт на господин Дел?
- Какво ядеш?
- Последното парче от банановия сладкиш с ядки на госпожа Уоли. Искаш ли да го опиташ?
Ви завъртя очи и отново се залови с лаптопа.
- Не, но можеш да ми донесеш бутилка с водка и една чаша от кухнята.
Рейдж изпълни поръчката, след което се облегна на стената.
- Е, откри ли нещо?
- Още не.
Когато въздухът в Дупката натежа от изпълнената с напрежение тишина, Ви разбра, че Рейдж не е дошъл само за да провери дали в лаптопа на лесъра има нещо интересно.
И наистина, след малко той започна:
- Слушай, братко...
- Точно сега никак не съм в настроение за гости.
- Знам. Затова ме помолиха да дойда. Ви го погледна над отворения лаптоп.
- И кои точно са „те"? - попита, макар че много добре знаеше.
- Братството се безпокои за теб. Напоследък си ужасно изнервен, Ви. Напрегнат си като струна и не се опитвай да отричаш. Всички го забелязват.
- А, значи Рот те е помолил да се правиш на психотерапевт, така ли?
- Направо ми нареди. Но аз така или иначе бях тръгнал насам. Ви потърка очи.
- Добре съм.
- Няма нищо лошо в това, да не си добре. - Как ли пък не!
- Ако нямаш нищо против, бих искал да претършувам този компютър.
- Ще дойдеш ли за Последното хранене?
- Аха. Защо не. Друг път.
Ви отново се залови да преглежда съдържанието на лаптопа. Докато се взираше в монитора, разсеяно забеляза, че дясното му око, онова с татуировките, беше започнало да играе, сякаш клепачът му даваше на късо.
Два масивни юмрука се подпряха на бюрото и Рейдж доближи лице до неговото.
- Или ще се появиш доброволно, или аз ще те замъкна насила. Вишъс го изгледа свирепо, но синьо-зелените очи на Рейдж не трепнаха и той продължи да се взира надвесен в него. А, значи щяха да си поиграят на надглеждане, така ли? „Да ти го напукам ", помисли си Ви.
Само че в крайна сметка победител излезе Рейдж. След няколко секунди Вишъс сведе поглед към лаптопа, преструвайки се, че просто иска да провери нещо.
- Оставете ме на мира. Бъч ми е съквартирант, нормално е да ме боли заради него. Не е кой знае...
- Фюри ни каза, че виденията ти са спрели.
- Боже! - Ви рязко се изправи, бутна Рейдж настрани и закрачи из стаята. - Това шибано дрън...
- Ако от това ще ти олекне, Рот не му остави кой знае какъв избор.
- Искаш да кажеш, че е измъкнал информацията насила?
- Хайде де, Ви. Сякаш ти не си ми помагал, когато аз съм изперквал. Това с нищо не е по-различно.
- Различно е, и още как!
- Защото става дума за теб?
- Как позна!
Просто не бе в състояние да говори за това. Той, който знаеше шестнайсет езика, не можеше да намери думи, с които да изрази страха си за бъдещето - своето, на Бъч, на цялата раса. Виденията, които получаваше за бъдещето, открай време му лазеха по нервите, но освен това му носеха и някакво спокойствие. Дори и да не харесваше онова, което предстоеше, то никога досега не го беше хващало неподготвен.
Рейдж сложи ръка на рамото му и Ви подскочи.
- Последното хранене, Вишъс. Ако не се появиш, ще те завлека насила.
- О'кей. Разбрах. А сега се пръждосай.
Щом Рейдж си тръгна, Ви отново седна пред лаптопа. Само че, вместо да се върне във виртуалния свят, той избра новия номер на Бъч.
- Здрасти, Ви - изхриптя ченгето в слушалката.
- Здрасти.
Ви закрепи телефона между ухото и рамото си и си наля малко водка. Докато бистрата течност се изливаше в чашата, от другата страна на линията се разнесе шумолене, сякаш Бъч се обръщаше в леглото или си сваляше сакото.
Дълго време останаха така, смълчани от двете страни на линията, която ги свързваше.
Най-накрая Ви не издържа и попита:
- Искаше ли да бъдеш с тях? Чувстваш ли се така, сякаш трябва да си с тях?
- Не знам.
Дълбоко поемане на въздух, последвано от дълго бавно издишване.
- Няма да те лъжа - продължи Бъч. - Усетих ги. Почувствах присъствието им. Но когато погледнах в очите на онзи лесър, исках само да го унищожа.