Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

— Добро е, но трябва да те попитам нещо, Лаям. Наистина ли мислиш, че някой случаен наркоман е нападнал Нюела?

Лаям изглежда се учуди на въпроса й.

— Ако не е така, то кой? — попита той.

— Който и да го е направил, сигурно е видял, че очаква гости и все пак се е забавил, за да претърси къщата.

— Маги, нападателят вероятно отчаяно се е нуждаел от наркотик и е претърсил къщата, за да намери пари или бижута. Във вестника пишеше, че халката на Нюела е била свалена от пръста й, така че мотивът трябва да е бил обир.

— Да, халката беше свалена — призна Маги.

— Случайно знам, че тя имаше много малко бижута — продължи Лаям. — Не позволи на чичо Тим да й подари годежен пръстен. Каза, че два са й напълно достатъчни за един живот, а освен това и двата били откраднати, докато живеела в Ню Йорк. Спомням си как се оплака на майка ми, че след тази случка не желаела да притежава нищо, освен изкуствени бижута.

— Знаеш повече от мен — забеляза Маги.

— Така че освен парите, които е имала, убиецът й не е взел много, нали? Това поне ми носи известно удовлетворение — промърмори Лаям мрачно. Усмихна се, разсейвайки тежкото настроение, надвиснало над тях. — Сега ми разкажи как прекара седмицата. Надявам се, че Нюпорт започва да ти влиза под кожата? Или по-добре аз да ти разкажа живота си.

Разправи й как като дете броял седмиците в пансиона, докато не станело време да се върне в Нюпорт за лятото, за решението си да бъде борсов посредник, подобно на баща си, после да напусне работата си в „Рендолф енд Маршал“ и да открие собствена инвестиционна къща.

— Самолюбието ми бе поласкано от факта, че някои от богатите клиенти решиха да дойдат при мен — заяви той. — Винаги е страшно да започнеш собствен бизнес, но тяхното доверие ме накара да повярвам, че съм взел правилното решение. И си е така.

Докато донесат поръчаното от тях, Маги напълно се беше отпуснала.

— Тази вечер научих за теб повече, отколкото за десетината предишни вечери — каза му тя.

— Може би съм малко по-различен на своя територия — отвърна той. — А може би ми се иска да видиш какъв страхотен човек съм. — Вдигна едната си вежда. — Освен това се опитвам да ти покажа какъв заможен мъж съм. Само за сведение, тук ме смятат за доста добра партия.

— Веднага престани с тези приказки — сряза го Маги, опитвайки се да прозвучи твърдо, но не успя да скрие леката си усмивка.

— Окей. Твой ред е. Сега ми разкажи за седмицата си.

Маги нямаше желание да го прави. Не искаше да разваля почти празничното настроение. Беше невъзможно да говори за седмицата и да премълчи за Грета Шипли, но наблегна на това колко й е била приятна компанията й, а после му разправи и за зараждащото се приятелство между нея и Летиция Бейнбридж.

— Познавах мисис Шипли. Тя беше прекрасна жена — каза Лаям. — А що се отнася до мисис Бейнбридж — е, тя е страхотна — добави ентусиазирано. — Истинска легенда. Разправи ли ти за всички събития от славните времена на Нюпорт?