Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Наваи стисна ръката й, усмихна се и отново стана сериозен. Тя усети неговата необичайност, липсата на всякаква реакция към женствеността й — той сякаш стискаше ръката на друг мъж. Но това не беше безразличието на хомосексуалист, а нещо съвсем различно. А и очите му… много месеци след този ден щяха да я преследват.
— Фереще — проговори баща й, — би ли отишла до входа на магазина да донесеш багажа на мистър Наваи, а ние през това време ще отидем в кабинета ми. Освен ако, разбира се… — Той отправи поглед към госта си, но Наваи поклати глава и каза:
— Не, нямам нужда от куфара. Това, което ми трябва, е в чантата ми.
— Добре тогава. Моля те да дойдеш с мен.
В дъното на стаята се намираше втора врата, водеща до поредица от стъпала, издигащи се до тъмна, боядисана в кафяво врата с надпис „Вход забранен“ на английски и фарси. Английската част беше изпълнена в строг безличен шрифт, а персийската беше изписана на ръка със сини букви на кремав фон. Всяка буква се вписваше в следващата по неповторим начин.
Ахмади извади ключ от джоба си и отключи.
— Бефармаид — изрече вежливо той, обръщайки се към госта си с жест да заповяда в кабинета му.
Той го последва, заключи и повтори още няколко пъти „бефармаид“, докато настани госта в едно удобно кресло. Продавачът на художествени изделия зае срещуположното и се усмихна.
Скучният нюйоркски офис, който бе представлявала по-рано тази квадратна стая, беше превърнат в олицетворение на персийския дух. Тъмните стени бяха покрити с ярки позлатени миниатюри, взети от илюстрираните ръкописи на творбите на Хафиз и Низами: сцени с принцове и принцеси, войници на коне, тъмнооки младежи, стройни девици и внушителни суфи. Дебели персийски килими от Керман, Тебриз и Машхад покриваха пода: всички бяха ръчно тъкани от вълна и коприна, изпъстрени със сложни традиционни орнаменти, със смекчени от времето форми и цветове. Раят на колекционера, който би бил оценен на огромна сума, ако притежателят му решеше да го изложи на някой аукцион. Това обаче не трогна ни най-малко Наваи. Луксът и разточителството, сред които живееше този човек, влизаха в пълно противоречие с нормите на исляма. Пророкът бе спал върху груба рогозка и бе забранил пресъздаването на всякакви изображения, без значение дали са на хора, или животни, като богохулни имитации на творенията на единствения Създател. Погледът на Наваи се спря вместо върху тях върху един портрет на имама, който бе съвсем не на място сред тази вакханалия от багри и форми.
— Сигурно си уморен и гладен — каза Ахмади. — И сигурно си объркан. Тия дълги полети винаги съсипват.
— Благодаря ти. Спах в самолета. Уморен съм, но ще ми мине.
— Не съм бил в Техеран, откакто избухна революцията. Как е градът? Хората? До ушите ми стигат толкова слухове…
— Справяме се.
— Да, разбира се, винаги е така. Винаги оцеляваме. Да. А сега, навярно, има и още нещо.
— Навярно.
— Имамът. Ти си се срещал с него в Техеран, преди да потеглиш насам, нали?
— Да. Разговаря с мен за мисията ми и ми даде благословията си. Спомена и теб — работата ти за нашата кауза, жертвите, които си принесъл на олтара й.
И младият мъж огледа с подчертана ирония обстановката в стаята. Очите му срещнаха очите на Ахмади и ги прободоха.
— Слушай — започна възрастният мъж с разтреперан глас. — Не знам нищо за мисията ти, освен това, което ми е казано: че е жизненоважна за каузата, за народа ни, за истинската вяра. Моята задача е да те подпомогна тук в Ню Йорк, доколкото ми позволяват силите. Ще продам стоката, която си донесъл. Надявам се е, че е безопасна, нали?
Наваи кимна.
— Нашата организация в Ню Йорк е малка, но изключително ефикасна и хората ни са предани до смърт на делото. Но след като те снабдя с пари и ти дам съвет и информация, нямам кой знае какво още да ти помогна. Ако ти не успееш, нищо, абсолютно нищо не бива да доведе американските власти до нас, разбираш ли?
Наваи дори не трепна.
— Няма да се проваля.
— Разбира се, че няма, сигурен съм в това. Ти ще успееш. Ще се моля Бог да бъде с теб. Казаха ми, че съдбата на исляма зависи от мисията ти. Това е огромна отговорност; ти ще присъстваш всеки ден в молитвите ми. А сега, носиш ли стоката?
— Тя е тук, в чантата ми. Митничарите претърсиха багажа ми доста основно, но не откриха нищо. Ето, сега ще ти я покажа.
Той дръпна ципа на издутата чанта и измъкна голяма кръгла тенекиена кутия, надписана с едри букви на персийски „Песте-йе Ария“ и на английски „Шамфъстък Ария“. Върху капака бяха нарисувани разпръснати фъстъци с разпукани черупки и надзъртащи отвътре зелени и пурпурни ядки. Плътно залепената по цялата периферия на капака лента бе скъсана от служителите на митницата и капакът бе отворен. Вътре нямаше нищо друго, освен шамфъстъци, както и пишеше на кутията, и те отново бяха залепили лентата. Почти всички иранци носеха поне по една кутия шамфъстък или газ (нуга с пълнеж от шамфъстък) при пътуванията си и нито саудитските, нито американските митничари бяха забелязали нещо подозрително. Наваи повдигна капака и показа съдържанието на Ахмади.