Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Обърна се наляво и тръгна по Кънектикът Авеню. Отвъд набучената със статуи ливада в края на авенюто се виждаше част от дългата северна страна на Белия дом. С приближаването си към масивния символ на неверническия запад чувство на триумф започна да се надига в гърдите му. Наваи крачеше сред тълпата на града, без да се отличава с нищо, и наблюдаваше сградите и хората с острия поглед и аскетичния разум на момче, отраснало сред пустинята. Въздухът беше студен и режещ; откъм залива Чесапийк подухна източен вятър. В яркото слънчево утро, белязано от прехода на есента към зимата, Наваи се чувстваше в особен душевен подем.
През този пръв ден той само ходеше и наблюдаваше главните забележителности на централен Вашингтон като съвестен турист. Купи си фотоапарат „Пентакс“ и няколко филмчета и започна да снима навсякъде, където минеше. Няколко пъти обиколи Белия дом, прекоси Авенюто на Конституцията до монумента на Вашингтон, после пое към Мол покрай Смитсъновия институт и към Капитолия. Непрекъснато щракаше с фотоапарата, но повечето от снимките му не бяха като тези на обикновените туристи. Той снимаше прозорци, покриви, ъгли, улични кръстовища — снимки, предназначени да покажат височина и разстояния, илюстриращи светлинни ефекти и области на сенки и полуздрач.
Следващата седмица прекара, запознавайки се с плана на града. Три пъти по различни поводи посети Белия дом, смесен с тълпите туристи, с неизбежния фотоапарат в ръка. Всеки следобед носеше заснетите през деня филми в една дрогерия на 14 улица близо до площад „Франклин“, където експресно проявяваха филми. Оставяше новите ленти и прибираше партидата от предния ден. След това, към залез-слънце, тръгваше към джамията в ислямския център, която гледаше към парка Рок Крийк на Масачузетс Авеню; там се присъединяваше към вечерните молитви, но след това винаги излизаше и се връщаше на улицата. Не приказваше с никого, дори и с многобройните ирански студенти, които всеки ден разговаряха оживено. След молитвите се прибираше в хотела и вечеряше — първата му и единствена храна за деня, а после се прибираше в стаята си да се моли. Не се срещаше с никого, не получаваше писма, не говореше по телефона, избягваше кината, театрите и други подобни места за развлечение, никога не включи телевизора в хотелската си стая. Беше самотен, мъж, преследван във виденията си от чернокрили ангели, мечтаещ за ислямската глобална ера и решен да преобрази съдбата на света. Не страдаше от никаква психическа болест и тъкмо там се криеше най-голямата опасност.
През втората си седмица в столицата Наваи се отбиваше всяка сутрин до библиотеката на Конгреса на Капитолийския хълм, където бе успял да получи временна читателска карта. Прекарваше часове в четене, почти без почивка, като обикновено правеше справки от трудове върху организацията на правителствената администрация, структурата на президентския екип, тайните служби и ФБР, като внимаваше никога да не поиска нещо, което би могло да е класифицирано като поверителна информация и това да предизвика някакви подозрения. Когато обаче помоли за трудове върху американско-иранските взаимоотношения и настоящата ситуация в Иран, се сблъска със значителни трудности. Почти всичко налични фондове на библиотеката се използваха от състава на Държавния департамент, от журналисти, преподаватели от Джорджтаун и други университети и конгресмени — все хора с право на приоритетно ползване на всички материали в библиотеката. Материалите на фарси нямаха толкова голямо търсене, така че той се съсредоточи върху тях. Не знаеше точно какво да търси, но четеше наред и размишляваше, след което продължаваше с четенето. Различни идеи и представи го осеняваха и си отиваха, всички до една неосъществими. Бавната му къртовска работа обаче започваше да дава резултати. Вече свиваше кръга от възможните подходи. Беше систематичен и изчерпателен и никаква подробност не беше в състояние да се промъкне през финото сито на мозъка му.
И накрая една уводна статия в броя от четвъртък на „Вашингтон Поуст“ му подсказа единствения възможен отговор. Всеки ден си купуваше вестник в хотела и изпиташе от край до край многобройните статии за Иран и кризата със заложниците. Въпросният материал се занимаваше с трудностите, пред които бяха изправени Картър и администрацията му при започването на преговори в отсъствието на всякакви ясни представители на властта в Иран. Авторът на статията твърдеше, че само да се намери някой с влияние в нужните места, и Картър със сигурност би се срещнал с него с надеждата да окаже натиск за промяната на безизходната ситуация. Наваи прочете два пъти статията, затвори вестника и напусна библиотеката. В съзнанието му препускаше истински вихър от мисли.