Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
В дъното на коридора бледа светлина се процеждаше през открехнатата врата на стаята, в която бе отседнал гостът им. Приглушеният звук, напомнящ хлипане, съвсем ясно долиташе оттам. Тя тръгна на пръсти по коридора, затаила дъх. Звукът вече се разнасяше ясно и отчетливо и тя разбра какво е. С приглушен, но музикален глас, Наваи напяваше молитва. В мъртвешката тишина на къщата звукът се разнасяше необезпокояван. Беше като ридание, безкрайно тъжен. С плахост, примесена с любопитство, Фереще се придвижи до тясната цепнатина на открехнатата врата и леко я побутна, за да вижда по-ясно какво става.
Наваи беше коленичил върху килима с лице към нея; на пода пред него гореше свещ. Беше облечен в бяло — неясен силует в бледата светлина. Изумена тя проумя какво представлява дрехата му. Това беше саван, като онези, носени в Иран от възрастните хора с единия крак в гроба, или както беше отскоро, от младите хора, обрекли съдбите си на мъченичество по окъпаните в кръв улици на Техеран. Лицето му беше твърдо, студените му втренчени напред черни очи, не виждаха нищо: нито стаята, нито уплашеното й лице; те бяха обърнати навътре, вглъбени в забуления черен куб на Кааба, мястото на преклонение на хиляди мили далеч, в Мека. Мекият му глас леко се издигаше и спадаше, а сълзите, бистри и блестящи под лъчите на свещта, се стичаха необезпокоявани по бузите му. Топлината бе изчезнала и в стаята му царуваше жесток студ.
Тя потрепери, внезапно усетила пронизващия мраз да захапва стъпалата й, и тръгна обратно към стаята си. Но сънят упорито не искаше да се връща, макар че тя отчаяно го призоваваше. А утрото беше още толкова далеч.
20.
Вашингтон
3-15 ноември, 1979 година
На втория ден след пристигането си в Ню Йорк Наваи си купи снимка на президента Картър от един магазин на Пето авеню. Искаше да изучи лицето на човека, когото беше дошъл да убие. Беше много важно да има изградена ясна представа за предназначената жертва. Два дни след това той вече беше във Вашингтон — вечерта на 3 ноември самолетът му кацна на летището.
След като се добра до хотела, той предаде багажа си на един носач, получи ключа си, поръча да му изпратят в стаята лека вечеря и взе асансьора до третия етаж. Постави чантата и куфара си върху леглото, свали палтото и го окачи на вратата. После дръпна ципа на задното отделение на чантата и измъкна един голям кафяв плик. Пликът съдържаше голям екземпляр на Корана с кожена подвързия, две фотографии, писмо и един календар. Корана положи на малката масичка до прозореца, отвори го на третата глава с думите „И не мисли, че онези, положили кости по пътя на Бог, са мъртви. Не, те не са мъртви: те живеят редом с нашия Повелител и са щастливи.“ Фотографиите сложи от двете страни на отворения Коран; едната беше на едноръкия молла, предначертал съдбата му и превърнал живота му в това, което представляваше сега; другата беше на имама — портрет, от който две пронизителни сиви очи се взираха в света, сякаш го предизвикваха. Той внимателно разгъна писмото и го сложи на масичката под Корана. От джоба си извади тасбих — дълга кехлибарена броеница с деветдесет и девет зърна, с които отброяваше съответните най-красиви имена на Бога по време на старателната си молитва, следваща винаги ритуала салат. Броеницата не го напускаше никога; при всяко излизане той безмълвно прехвърляше зърната й в джоба си или в скута си, когато вървеше или сядаше.
Той вдигна календара и го запрелиства отзад напред, докато стигна до ноември. Голямата страница съдържаше три дати — тази на стандартния календар за ноември 1979 година заемаше средата, от лявата й страна беше иранският слънчев календар с месеците абан и адхар 1348 година — от 23 октомври до 21 декември, а отдясно се намираше мюсюлманският календар с месеците дхул-хиджа от годината 1399 и мухарам от 1400.
Той закачи календара на стената над бюрото. От джоба си извади червен флумастер, с който направи кръг около първия ден на месец мухарам от 1400 година, първия ден от петнадесетото ислямско столетие (което всъщност не беше съвсем вярно, защото щеше да настъпи едва след година, но беше силно разпространено сред простолюдието). После описа същия кръг и около съответната дата в християнския календар: 21 ноември. После описа нов кръг около деветия ден на месец мухарам — годишнината от мъченичеството на имама Хюсеин в Карбала през 680 година. Хюсеин беше внук на Пророка и пръв между мъчениците от шиитския свят, на него беше кръстен и Наваи. Отново отбеляза съответната дата: 30 ноември. Дръпна се назад с флумастер в ръка да огледа резултата от работата си и в този момент на вратата се почука: носеха вечерята му.