Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
— Американците не забелязаха нищо нередно по шамфъстъка. А ти? Ти си иранец. Можеш ли да видиш онова, което те не успяха да забележат?
Ахмади се вгледа внимателно в кутията. Шамфъстъците си изглеждаха съвсем обикновени, но явно така беше само на пръв поглед. Какво не беше наред? Нещо се размърда в съзнанието му, но не можа да си пробие път. Той вдигна рамене.
— Не можеш ли да го видиш? — Наваи се усмихна, но в погледа му нямаше топлота. Нещо близко до триумф блесна в очите му. Той приличаше на дете, показващо новия си сложен номер на родителите и приятелите си. — Вгледай се по-внимателно. Колко често си виждал кутия с шамфъстък без нито една разпукната черупка? Те сякаш са още зелени, недоизпечени. Нека дати обясня. Купих една кутия с обикновен шамфъстък, извадих ядките и запазих половинките на всяка черупка заедно. После напълних съд със субстанцията, която ме бяха помолили да пренеса, и напълних всяка черупка, като притиснах половинките в прашеца. После залепих половинките на всяка черупка една към друга с бързо втвърдяващо се безцветно лепило. И когато всички черупки вече бяха обработени по този начин, ги овалях в мокра сол, с която покриват шамфъстъците след изпичане.
Възрастният мъж изгледа любопитно кутията с фъстъците, вдигна един и го претегли в дланта си.
— И теглото е съвсем естествено.
— Разбира се. Ядката на шамфъстъка е по-лека от повечето други ядки.
Ахмади облиза черупката.
— И солта си е съвсем естествена на вкус.
— Естествено.
Ахмади посегна към една паница на бюрото и я сложи в скута си. Взе един фъстък, постави го между зъбите си така, че плоскостта на слепването да е вертикална, и стисна челюсти. Черупката изпращя, доста по-лесно от нормална черупка, но не толкова силно, че да разсипе съдържанието си. Той я поднесе над паницата и с ноктите си леко раздели двете половинки; фин бял прашец се изсипа в съда. Хероин четири деветки, деветдесет и девет процента чист и готов за инжектиране. Струваше цяло състояние на американския пазар. Килограмът, който бе донесъл Наваи, щеше да донесе над сто хиляди долара, продаден на улицата.
Ахмади загледа като омагьосан. С годините през ръцете му бяха минали много пратки хероин, за да финансира делото. Но до този момент не беше виждал толкова голяма пратка, укрита по толкова елегантен начин. Той се усмихна, взе кутията, захлупи я, стана и прекоси стаята. Отмести една миниатюра на Хосров и Ширин и зад нея се откри сейф. Завъртя ловко комбинацията върху циферблата, отвори сейфа и сложи кутията вътре. Обърна се към Наваи и се усмихна.
— Благодаря ти. Можеш да бъдеш сигурен, че още тази нощ ще уредим пласирането. Вече направих връзката с контактите си. Част от парите ще ти бъдат връчени, за да финансираш мисията си, останалите ще бъдат прехвърлени в Женева, а оттам в Техеран. А сега трябва да си починеш. Ти си страшно уморен, но още не го усещаш. Нека да оставим шамфъстъците където са и да се прибираме у дома. Живея с жена си и дъщеря си в квартал Челси, съвсем близо е. Ще се нахраниш и после лягаш да се наспиш хубаво.
Наваи кимна и се изправи.
— С удоволствие ще отдъхна. Но те моля, не ми носи нищо за ядене. Дал съм обет да не слагам в устата си нищо от изгрев до залез-слънце всеки ден, докато не завърша мисията си.
Двамата излязоха от стаята. Зад тях часовникът тиктакаше неумолимо.
Беше три часът сутринта и дебел слой скреж покриваше улиците на Ню Йорк. В апартамента на родителите си Фереще Ахмади рязко се събуди. Нещо бе нарушило съня й и бе разбудило сетивата й в студа и мрака на ранното утро. Тя лежеше неподвижна в леглото си, с очи и уши напрегнати да установи какво е. Нещо й подсказа, че източникът не се намира в стаята й, а отвън, зад вратата. До ушите й достигна почти недоловим звук, приглушен, надигащ се и спадащ през пластовете тишина, изпълнили заспалата къща. Тя стана, наметна халата си и доближи вратата. Отвори я внимателно и пристъпи навън.