Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Старецът се поколеба, пришпорван от съзнанието, че това не е всичко, че освен радостта да бъдеш почетен с честта на избраник, нощта излъчва болка и страдание.
— Братко Хюсеин, преди да потеглиш за мисията си, ти ще се срещнеш със самия Имам, тук, в тази къща, тази нощ.
Очите на Наваи блеснаха с неземен блясък. Такава среща беше чест, оказвана само на малцина избрани.
— Преди това обаче твоята вярност към него, твоята обич към него, и твоята вяра в него трябва да бъдат подложени на изпитание съгласно заповедта му. Последния път, когато беше в тази стая, аз обясних, че всеки един от вас трябва да премине през смъртта в най-различните й лица, за да се научите как да умирате. Твоята първа смърт ще се състои тази нощ. Моля те да ме придружиш.
Старецът се изправи с усилие на схванатите си от продължителното седене крака и протегна ръка към един прост дървен бастун. Наваи също се изправи и последва стареца през вратата и по стъпалата надолу. Беше пребледнял, сърцето бумтеше в гърдите му.
Здрачът вече бе захлупил двора, но топлината на деня още не си беше отишла. Мракът бе почти пълен, защото луната в последната си четвърт бе почти изчезнала, но пък безброй едри звезди бяха залели небето. Моллата поведе Наваи през двора към осветения правоъгълник на някаква отворена врата. Зад прага й се озоваха в слабо осветен коридор, белосан също както стаята, която току-що бяха напуснали. Сводестият таван го накара да се приведе, макар всъщност да беше достатъчно висок, за да му позволи да стои изправен. В дъното на коридора имаше тежка дъбова врата с масивна брава. Моллата спря пред нея, извади от джоба си връзка ключове, избра най-големия и го пъхна в ключалката. Ключът се превъртя с усилие. Моллата бутна вратата и тя изскърца протяжно с отдавна несмазваните си панти.
В стаята зад нея беше тъмно. Слабата светлина на газената лампа в коридора само подчертаваше дълбоките сенки. Старецът се върна за лампата и я донесе. Мъжделивата жълтеникава светлина заля стаята, хвърляйки причудливи сенки върху пода и стените. В дъното на стаята седеше човек по риза и панталони. Косата му беше разрошена, не беше се бръснал от няколко дни, а кървясалите му очи гледаха напрегнато. Китките му бяха завързани със здраво обтегнати въжета за железни халки, вградени в стените.
Наваи прекрачи прага и остана като вкопан, сякаш не смееше да се приближи до окования мъж. Помещението беше малко и дори от разстояние той усети киселия мирис на пленника, смесица от пот, урина, повръщано и страх. При влизането му прикованият рязко повдигна глава и впи очи в него — за миг те се разшириха в знак на разпознаване. Но мигът отмина и очите отново възвърнаха стъкления си блясък. Мъжът се размърда, сякаш нехаеше за режещата болка, която му причиняваха впитите в китките въжета.
Лицето на Наваи за миг се промени. Ужасът замести блясъка на разпознаването и на свой ред се смени с безстрастната маска, наложена от тренираната му воля.
Брадатият духовник пристъпи напред и застана до пленника, после се обърна към Наваи, който беше застанал с приведена глава, опрял гръб в стената, сякаш в опит да се разграничи от мъжа срещу себе си.
— Братко Хюсеин, вече те известих, че верността ти ще бъде подложена на изпитание тази нощ. Моментът дойде. Познаваш ли този човек?
Наваи вдигна глава. Гърлото му беше пресъхнало.
— Изненадан ли си, че го виждаш тук? Минала е повече от година, откакто сте се видели за последен път, но знам, че двамата сте най-близки приятели.
— Той беше… мислех, че е в Щатите. Миналата година му изпратих няколко писма, но той не ми отговори на нито едно. Не разбрах защо… Фаридун е най-добрият ми приятел. Близки сме още от деца; като братя сме. А сега го виждам тук в такова състояние. Какво е станало? Защо е вързан така?
— Твоят приятел действително беше в Америка. Нямам представа защо не е отговорил на писмата ти, но предполагам, че си има причини. Той се опита да предаде каузата ни, да унищожи самия имам. Не мога да ти предам подробностите, но открихме, че докато е бил в Съединените щати, се е свързал с враговете на исляма, с цел да им предаде информация за нашата кауза. Ние обаче го разкрихме, преди да успее да извърши гнусното си предателство. Използвахме жена му, която беше оставил в Техеран, и го повикахме. Арестувахме го веднага след пристигането му и го изправихме пред съд, председателстван от имама. Преди три седмици имамът го осъди на смърт, но ни заръча да отложим екзекуцията. Сега вече знаем, че причината за тази негова постъпка е била да ти предостави възможността да докажеш предаността си към него и да потвърдиш вярата си в исляма. Ти си определен да бъдеш неговият палач.