Последният убиец
- Автор: Истерман Дэниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният убиец». Краткое содержание книги:
Наваи замръзна, неспособен да произнесе и звук. Старецът протегна ръка и го подбутна към осъдения на смърт. Фигурата в роба и тюрбан сякаш олицетворяваше дълга, вярата, верността — всички онези добродетели, които с годините се бяха старали да изградят в Наваи. Той пристъпи като сомнамбул, спирайки само на сантиметри пред лицето на осъдения. Измъченият мъж бавно вдигна глава, сякаш преодолявайки огромна болка. Хлътналите му очи блеснаха за миг със стария огън, напуканите му устни безмълвно се раздвижиха.
Старецът бръкна в един от дълбоките джобове на абата си, измъкна едно тънко въже и го подаде на Наваи.
— Както знаеш, осъденият е Саид, потомък на Пророка, също като мен, а законите на исляма забраняват да се пролива кръвта на такъв човек. Имамът заповяда той да бъде удушен. Той е отслабнал много и едва ли ще са необходими големи усилия, за да умре.
Наваи пое въжето в някакъв транс, неспособен на никакво волево усилие или действие. Опита се да избегне очите на приятеля си и да мине зад него, но въжетата го спряха. Той вдигна тънкото въже и с мъртвешко лице на човек, обладан от неведоми сили, го обви около врата на осъдения, усуквайки краищата му, след което с всичка сила ги дръпна. Тънката връв се впи в шията на мъжа, очите му се изцъклиха, притиснатите вени се издуха до пръсване. Гърлото на осъдения захриптя в последни усилия да поеме въздух. Наваи не можеше да откъсне поглед от лицето му. Не усещаше как въжето се врязва в собствената му плът, не усещаше как от разкъсаните му ръце потича кръв. Лицето на осъдения посиня, после стана пурпурно, очите му всеки миг щяха да изскочат от орбитите. След няколко секунди всичко свърши — и болката, и съпротивата. Беше дошла смъртта.
Наваи отпусна хватката си; краищата на въжето се изплъзнаха от внезапно омалелите му ръце. Той отстъпи от клюмналото тяло на този, който му беше повече от брат.
Старецът го подхвана за раменете и го поведе към вратата. Всичко бе онемяло след зловещия рев на смъртта, изпълнил ушите му. Ехото диво отекваше в малката стая.
В коридора внезапно се раздадоха гласове. Нечии стъпки прокънтяха по каменната настилка. Изведнъж и двамата мъже в стаята се обърнаха към вратата и се поклониха, положили ръце на гърдите си. На прага застана друг старец, с дълга сива брада и огнен поглед, облечен също като първия в аба и тюрбан. Той изговори древния ислямски поздрав „ал-салам алейкум“, а те отвърнаха като един „алейкум ал-салам“. Настъпи почтителна тишина. Влезлият протегна ръката си с пръстена за целувка — знак на уважение и преклонение. Те стояха безмълвни, привели глави, положили ръце върху гърдите си.
— Хюсеин — проговори новодошлият с глас, понесъл се като вятър, — ти се справи добре. Тази нощ ти оправда доверието ни в теб. А сега искам да ти окажа още по-голямо доверие. Чуй ме. Удари часът за последната свещена война. Цялото човечество е вече готово за нея и аз се кълна, че тя ще избухне скоро. Събитията от последните няколко месеца подготвиха почвата, но остава да се направи още много. Върви утре с моята благословия и предай поздравите ми на онзи, който ще те посрещне в свещеното място. Научи всичко, на което ще те обучи, и му се подчинявай така, както се подчиняваш и на мен, във всичко. И след като изпълниш ритуалите на поклонничеството, всички без тези на празника, полети като ангела на смъртта към земята на сатаната и изпълни поръчението, което положих на плещите ти. Ти ще бъдеш първият зов на тръбата както е казано в Корана: „И ще дойде денят, когато ще прозвучи първият зов на тръбата, и втори ще го последва“. Нека Аллах и Пророкът и благословените имами бъдат с теб.
И старецът вдигна ръка да го благослови.
Наваи падна на колене пред имама и целуна полите на абата му. Не разбираше нищо от това, което ставаше около него, в разума му царуваше хаос, но едно нещо осъзнаваше съвсем ясно: той щеше да убие или да умре заради мъжете, в чиито нозе беше коленичил.
18.
Медина
юни 1979 година
Пророкът Мохамед е погребан в Медина заедно с двамата си съратници, Умар и Абу Бакр, под нещо, което някога е представлявало пода на къщата на любимата му жена Айша. Вечният му дом е белязан с малко зелено кубе над южната част на Джамията на пророка. Гробът е обграден от масивни бронзови перила, богато украсени с най-фина калиграфия. Поклонниците се докосват до тях със страхопочитание при обиколката си около гроба в търсене на благословията на този и другия свят.