Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- Трябва ли да им казваш, че е мъж? - замисли се Стиви Рей.
- Ще го кажа само ако някой ме попита изрично.
- Добре, става - съгласи се Стиви Рей.
- Знаеш, че трябва да си изясниш всичко с него рано или късно. А ако не е женен, няма кой знае какъв проблем. Ти си Висша Жрица. Можеш да имаш човешки консорт и вам-пирски съпруг едновременно.
- Мислиш ли, че Далас би се примирил с такова нещо? -попита тя.
- Ами ще му се наложи, ако иска да бъде с Висшата Жрица. Всички вампири знаят това.
Е, Далас още не е вампир, така че ще е малко прекалено да го питам такова нещо. А и знам, че това ще нарани чувствата му. Не искам и да го правя.
И аз бих ти казала недей, но мисля, че и без това ти идва твърде много. Далас ще трябва да се научи да се примирява. Това, което трябва да прецениш сега, е дали този човек си струва.
- Знам това, Крамиша. Точно това се опитвам да направя. Така че до скоро. Ще се видим в Дома на нощта по-късно.
Стиви Рей се запъти към колата.
- Хей! - извика Крамиша след нея. Да не е черен случайно?
Като се замисли за черните като нощта криле на Репхайм, Стиви Рей я погледна през рамо:
Какво значение има цветът?
- Има огромно значение, ако заради това се срамуваш от него.
- Крамиша, това е просто глупаво. Не. Не е черен. И не, нямаше да се срамувам от него, ако беше. Боже! Казвам ти чао. Отново.
- Просто проверявах.
- Просто не си наред - измърмори Стиви Рей и тръгна отново към колата.
- Чух те! - каза Крамиша.
-Добре! - извика Стиви Рей. Влезе в колата на Зоуи и се насочи към музея, като си говореше на глас:
- Не, Крамиша, не е черен. Той е убиец, придобил злобата от баща си, и не само белите ще побеснеят, като разберат. Всички до един ще побеснеят.
И после, без изобщо да го очаква, тя се разсмя.
ОСЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
Репхайм
Като отвори очи, Репхайм видя Стиви Рей да клечи до гнездото му и да го изучава с поглед толкова концентрирано, че между веждите й се бе образувала бразда, от която червеният й полумесец изглеждаше странно разкривен. Русите й къдрици бяха разпилени около лицето й и това й придаваше вид на момиченце. Той изведнъж се отдръпна назад, осъзнавайки колко млада е тя всъщност. И независимо от могъщия елемент, който можеше да управлява, той потръпна от мисълта колко уязвима я прави младостта й.
- Хей, буден ли си? - попита тя.
- Защо ме гледаш така? - каза той с подчертано груб глас, подразнен, че беше достатъчно само да я види, за да започне да се тревожи за безопасността й.
- Ами, опитвам се да разбера колко близо си до умирането този път.
- Баща ми е безсмъртен. Не е лесно да бъда убит.
Той се застави да стане, без да гримасничи от болка.
- Да, знам ги тези неща за баща ти, безсмъртната ти кръв и т.н., но Мракът пи от теб. И то доста. А това не може да е без значение. И за да бъда честна, изглеждаш зле.
- А ти не - каза той. - Мракът пи и от теб.
Не съм толкова пострадала, защото ти се появи като Ватман и ме спаси, преди гадният бик да ми направи нещо кой знае какво. После имах Светлината на своя страна, което беше много яко между другото. А и безсмъртната ти кръв ми действа като енергийна напитка.
- Не съм прилеп - каза той, понеже това бе единственото нещо, което успя да схване от думите й.
- Не те сравнявам с прилеп, казах, че беше като Ватман. Това е един супергерой.
- Аз и герой не съм.
Е, за мен си бил вече два пъти.
Репхайм не знаеше какво да отвърне на това. Слушаше как Стиви Рей го нарича герой и изпитваше необяснимо вътрешно въодушевление, което правеше болката му по-поносима.
Е, хайде. Нека да видим дали не мога да ти върна услугата. Отново.
Тя се изправи и му протегна ръката си,
- Не мисля, че бих могъл да ям точно сега. Малко вода ще ми дойде добре. Вече изпих всичката, която преди си бях донесъл.
- Няма да те водя в кухнята. Поне не и сега. Ще ходим навън. При дърветата. Добре, ако трябва да съм по-конкретна, отиваме при онова огромно дърво до старата беседка в двора.
- Защо?
- Вече ти казах. Ти ми помогна. Мисля, че и аз мога да ти помогна, но трябва да съм близо до земята, а знам, че и дърветата имат огромна мощ. Използвала съм я преди. Предполагам това е причината, поради която успях да призова онова нещо.