Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
Тя потръпна, спомняйки си ясно за призоваването на Мрака, и Репхайм напълно я разбираше. Ако тялото не го болеше толкова, и той би потръпнал.
Но го болеше. Меко казано. Кръвта му пареше. С всеки удар на сърцето пулсираща болка преминаваше през цялото му тяло, а мястото, където се съединяваха крилете му, точно откъдето бикът беше пил, пламтеше в агония.
А тя си мислеше, че някакво дърво може да оправи това. което Мракът му е причинил?
- Мисля, че ще остана тук. Почивката ще ми се отрази добре. Както и водата. Ако искаш да направиш нещо за мен, донеси ми водата, за която те помолих.
-Не.
Стиви Рей се протегна надолу и със сила, която винаги го изумяваше, го издърпа на крака. Задържа го изправен, докато стаята се въртеше около него, и той не можеше да запази равновесие. За миг си помисли, че ще припадне като някое немощно момиче.
За щастие това не се случи и той отвори очи без страх, че ще стане за смях. Погледна към Стиви Рей. Тя все още държеше ръцете му.
Не се отдръпна от мен с отвращение. Не го направи и първия ден.
- Защо ме докосваш без страх? - чу се да я пита той, преди да успее да спре думите си.
Тя се засмя:
- Репхайм, точно сега не мисля, че би могъл да убиеш и муха. Освен това вече спаси живота ми два пъти, а и сме Обвързани. Определено не се страхувам от теб.
- Може би по-правилният въпрос би трябвало да е защо ме докосваш без отвращение?
Думите му отново изскочиха без разрешение. Почти.
Тя отново сбърчи вежди и той установи, че му харесва да я гледа замислена.
Най-сетне тя вдигна рамене:
- Не мисля, че е възможно един вампир да изпитва отвращение към някого, с когото е Обвързан. Искам да кажа, преди това бях Обвързана с Афродита и макар тя дотогава да ми се струваше много отвратителна... тя и сега си е отвратителна, де, но някак си израстна в очите ми, докато бяхме Обвързани, Нямам предвид в сексуален смисъл, но определено не ми се струваше така гадна вече.
Стиви Рей се ококори, като осъзна какво е казала, и думата „сексуален“, изглежда, продължаваше да витае из стаята.
Тя пусна ръцете му, сякаш я опариха:
- Можеш ли да слезеш додолу сам?
Тонът й прозвуча рязък и отсечен.
- Да, ще вървя след теб. Щом мислиш, че едно дърво наистина може да ми помогне.
Е, няма да отнеме много време да разберем.
Стиви Рей се обърна и тръгна надолу по стълбите.
- О, - започна тя, без да поглежда към него. - Благодаря ти, че ме спаси. Отново. Този път не беше длъжен да го правиш. - Тя се поколеба, сякаш избираше най-подходящите думи. - Той каза, че нямаше намерение да ме убива.
- Има неща, доста по-лоши от смъртта - отвърна Репхайм.
Това, което Мракът е в състояние да ти отнеме, може да
промени душата ти.
- А ти? На теб какво ти отне Мракът? - попита тя, все още без да поглежда към него, и забави крачка, за да му е по-лесно да я следва.
- Не ми е отнел нищо. Просто ме изпълни с болка и после се опи от нея, заедно с кръвта ми.
Те стигнаха до входната врата и Стиви Рей се обърна към него:
- Защото Мракът се опива от болката, а Светлината - от любовта.
От тези думи нещо му прищрака и той я загледа по-внимателно.
Да, осъзна той. Тя крие нещо от мен.
- Каква цена ти поиска Светлината за това, че ме спаси?
Стиви Рей не можа да го погледне в очите отново, от което го обзе паника. Помисли си, че тя изобщо няма намерение да заговори, но в крайна сметка го направи с тон, който звучеше почти ядосано:
-Ти би ли ми разказал за всичко, което белият бик ти причини, докато пиеше от теб, докато се беше надвесил над теб и те измъчваше?
- Не - отвърна той без колебание. - Но другият бик...
- Не - повтори Стиви Рей. Не искам да говоря за това. Нека просто да го забравим и да продължаваме оттук нататък. Е, и да се надяваме, че ще успея да излекувам болката, която Мракът ти е причинил.
Репхайм излезе с нея на заледената поляна, която представляваше жалка гледка, разнебитена по този начин. Едно тъжно и сломено отражение на отминалия й разкош. Той вървеше след нея, опитвайки се да се разсее от ужасната болка, като мислеше каква ли може да е била цената, която Стиви Рей е платила на черния бик. Сигурно е било нещо огромно, щом тя така категорично отказа да говори за това.
Продължаваше да й хвърля по някой поглед крадешком, като си мислеше, че тя не забелязва. Изглеждаше здрава и възстановена от раните, които Мракът й причини. Всъщност изглеждаше силна, цяла и напълно здрава.
Но, както той много добре знаеше, външността понякога лъже.