Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
- Е, това определено е много крайна нужда - отвърна Стиви Рей, доволна, че баба Редбърд отново възвръща цвета на лицето си.
- Кажи на Старк да вдиша силно пушека и да си мисли, че го отнася със себе си в Отвъдното. Да повярва, че той ще последва духа му там. Умът може да бъде могъщ съюзник на душата. Понякога умовете ни могат да променят самата същност на душите ни. Ако Старк повярва, че кедровият пушек може да го последва в Отвъдното, значи ще стане така и ще получи от него допълнителна защита.
- Ще му кажа.
Баба Редбърд стисна ръката й по-силно:
Понякога нещата, които ни изглеждат дребни или незначителни, могат да ни помогнат дори в най-трудните моменти. Не подценявай това и не допускай Старк да го подцени.
- Силвия, току-що говорих с Крамиша отвън. - Сестра Мери влетя забързано в стаята. Щом видя как Стиви Рей държи ръката на възрастната жена, възкликна: - О, Света Дево, значи е истина! - Монахинята сведе поглед, очевидно за да възпре сълзите си, но когато отново вдигна глава, очите й бяха сухи, а изражението й, решително. - В такъв случай всички трябва да излезем.
Тя се обърна рязко и тръгна да излиза.
- Сестра Мери Анждела, къде отивате? попита Стиви Рей.
- Да свикам абатството пред олтара. Ще се молим. Всички ще се молим.
- На Дева Мария? - попита Стиви Рей, без да успее да прикрие скептичния си тон.
Монахинята кимна и с типичния си решителен и мъдър глас заяви:
- Да, Стиви Рей, на Дева Мария. Божията майка, за която смятаме, че е майка на душите ни. Може и да е персонификация на вашата Никс, а може и да не е. Но това толкова ли е важно точно сега? Кажи ми, Висша Жрице на червените вампири, наистина ли вярваш, че да се молиш за помощ в името на любовта може да бъде грешка, независимо какво е лицето, от което получаваш тази помощ?
За миг лицето на Репхайм с човешките му очи, застанал срещу Мрака, за да плати сам нейния дълг, премина през спомените й и устните й пресъхнаха:
- Съжалявам, сестро. Не бях права. Помолете се на Дева Мария за помощ, защото понякога любовта идва от най-не-очакваното място.
Сестра Мери Анджела погледна доста продължително Стиви Рей в очите:
- Можеш да се присъединиш към нас в молитвата, дете мое.
Стиви Рей й се усмихна:
- Благодаря, но аз си имам свой начин за молитва.
Стиви Рей
- По дяволите, не! Не смятам да лъжа заради теб - заяви Крамиша.
- Не те карам да лъжеш.
Да, бе. Искаш да кажа, че си заета да проверяваш тунелите заедно със сестра Мери Анджела. Всички са наясно, че тотално оплеска нещата последния път, когато беше там.
- Не всички - възрази Стиви Рей.
- Напротив. Освен това монахините се молят за Зоуи и никак не ми изглежда редно да въвличаш молеща се монахиня в лъжите си.
Добре. Ще ида до тунелите да ги проверя сама, ако така ще се почувстваш по-добре.
Стиви Рей не можеше да повярва, че Крамиша прави такъв въпрос от казването на малка безобидна лъжа, а и всичко това й костваше време. Време, далеч от Репхайм, който неизвестно колко беше пострадал от гнусния бял бик. Тя си спомни агонията, която изпита, когато Мракът я докосна, за да пие от нея, и знаеше, че за Репхайм е било двойно по-лошо. Този път имаше повече работа с него, отколкото просто да го превърже и нахрани. Колко ли бе пострадал? В ума си все още виждаше сцената, в която бикът се беше надвесил над него с почервенял от кръвта му език.
Изведнъж Стиви Рей осъзна, че Крамиша просто стои мълчаливо до нея и я наблюдава. Тя поклати глава и изтърси първото нещо, което й дойде наум:
Виж, просто не ми се занимава с тъпотиите, които ме чакат, когато всички в Дома на нощта разберат, че съм прекарала една - две минути сама.
- Лъжеш.
- Аз съм ти Висша Жрица!
- Тогава се дръж като такава отвърна Крамиша. - Кажи ми истината, къде отиваш?
- Отивам да се видя с едно момче и не искам всички да разберат за това.
Крамиша наклони глава:
- Това малко повече ми се връзва. Той не е нито новак,
нито вампир, нали? ^
- Не - отвърна Стиви Рей съвсем честно. - Той е нещо,
което никой не би харесал.
- Не те малтретира, нали? Това е голяма гадост, познавам няколко момичета в такова положение и не могат да се отърват.
- Крамиша, аз мога да накарам земята да изригне и да погълне когото й кажа. Защо някой изобщо би ме ударил?
- Това значи, че е човек, при това сигурно женен.
Не, не е женен отрече Стиви Рей.
- Хм - изсумтя Крамиша под носа си. - Да не е някой задник?
Не мисля така.
- Любовта е голяма простотия.
Да. Но аз не съм казала, че съм влюбена в него добави тя колебливо. Казах просто, че...
- Разбърква ти главата, а ти определено нямаш нужда от това точно сега. - Крамиша се замисли. Добре, какво ще кажеш да направим така - ще помоля някоя от монахините да ме откара обратно в Дома на нощта, а когато всички откачат, като разберат, че си някъде там сама, ще им кажа, че си отишла на среща с някакъв мъж и на практика не си сама. А и това няма да е лъжа.