Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
Нещо не беше наред. Или поне нещо, свързано с цената, която е платила, я караше да се чувства неудобно.
Репхайм бе толкова концентриран в опитите си да я зяпа крадешком, че за малко да налети върху дървото, пред което тя беше спряла.
- Не можеш да ме баламосаш - каза тя и поклати глава. - Хич не те бива да си дискретен, така че престани да ме зяпаш. Добре съм. Боже, по-зле си и от майка ми.
- Обади ли й се?
Стиви Рей се намръщи:
- Да кажем, че не разполагах с кой знае колко много време напоследък. Така че не, не съм й се обадила.
- А трябваше.
- Не възнамерявам да говоря за майка си в момента.
Както искаш.
- А ти не ми дръж този тон.
Какъв тон?
Вместо да му отговори, тя просто си продължи:
- Седни там и стой мирно за малко, за да помисля как точно да ти помогна.
Сякаш за да му демонстрира думите си, тя седна на поляната и кръстоса краката си с гръб към стария кедър, който разпръсваше ароматни иглички навсякъде около тях. Понеже той не помръдна, тя направи нетърпелив жест към пространството до нея:
- Седни - нареди му тя.
И той седна.
- И сега?
Е, дай ми малко време. Не съм напълно сигурна как да го направя.
Той наблюдаваше как тя върти около пръста си една руса къдрица и разтриваше челото си замислено.
- Ще помогне ли, ако ми разкажеш какво стана, след като отпрашихте с онова досадно хлапе?
- Далас не е досаден. Освен това той мислеше, че ме нападаш.
- Добре, че не те нападах наистина.
- И защо?
Въпреки болката тонът й го забавляваше. Тя много добре знаеше, че малкото хлапе не представляваше никаква заплаха за него. Ако Репхайм наистина я нападнеше, немощният младеж нямаше да може да го спре. Но момчето имаше червен полумесец, значи бе едно от нейните хлапета. А Стиви Рей беше безкрайно лоялна. Така че Репхайм просто наведе глава с примирение и каза само:
- Защото щеше да е много неприятно, ако трябваше да се защитавам.
Устните на Стиви Рей се разтеглиха в усмивка:
- Далас наистина си мислеше, че ме защитава от теб.
- Той не ти е нужен - каза Репхайм, без да се замисля.
Стиви Рей го изгледа продължително. Искаше му се да
може да разчете изражението й по-ясно. Видя изненада и може би проблясък на надежда, но също така и страх. В това беше сигурен. Страх от самия него? Не, тя вече му доказа, че не се страхува. Значи страхът е от нещо друго, което той е засегнал с думите си. Не знаеше какво друго да каже, затова просто добави:
Както вече каза, аз не можех дори да полетя. Не бях никаква заплаха за теб.
Стиви Рей примига няколко пъти, сякаш за да отпрати нежелани мисли, и после вдигна рамене:
- Да, но ми беше ужасно трудно да убедя всички в Дома на нощта, че това е било просто някакво странно съвпадение и ти си се спуснал от небето точно когато призовах Мрака. И то не с цел да ме нападнеш. След като разбраха, че в Тулса има гарван-демон, за мен стана ужасно трудно да излизам сама от училище.
- Ще си тръгна.
Думите го накараха да почувства огромна празнина.
- И къде ще отидеш?
- На изток - отвърна той без никакво колебание.
- На изток? Искаш да кажеш във Венеция? Репхайм, баща ти не е в тялото си. Не можеш да му помогнеш, като отидеш при него точно сега. Мисля, че ще си от по-голяма полза, ако останеш тук и ми помогнеш да намерим начин да върнем двамата със Зоуи обратно при нас.
- Ти не искаш да заминавам?
Стиви Рей заби поглед надолу, сякаш изучаваше земята, върху която седяха:
- За един вампир е трудно да бъде далеч от човека, с когото е Обвързан.
- Аз не съм човек.
- Да, но това не ни попречи да се Обвържем, така че според мен правилата важат и в нашия случай.
Тогава ще остана, докато не ме пуснеш да си тръгна.
Тя затвори очи, сякаш думите му я нараниха, и положи усилия да остане на мястото си и да не се пресегне да я успокои и да я докосне.
Да я докосна? Искам да я докосна?
Той скръсти ръце пред гърдите си, като физическо отрицание на шокиращата мисъл.
- Земята - каза той и гласът му звучеше твърде силно в настъпилото неловко мълчание между тях. Тя вдигна въпросителен поглед към него. Призова я, за да препънеш онова момче. Призова я, когато трябваше да избягаш от светлината на покрива. Призова я, когато искаше да затвориш тунела между мен и абатството. Защо сега просто не я призовеш и не й кажеш какво искаш?
- Имаш право! - възкликна тя и нежните й сини очи се разшириха. - Защо го правя толкова трудно? Правила съм това хиляди пъти за най-различни други неща, мога да го направя и сега. Хайде, дай си ръцете.
Тя протегна ръце с дланите нагоре. Беше му много лесно да сложи своите отгоре. Изведнъж осъзна, че с изключение на Стиви Рей никога не беше докосвал човек с друго намерение, освен да го измъчва. А ето че сега докосваше ръцете й нежно и внимателно.