Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
После се обърна към Стиви Рей:
- Вампирите сами избират своя път на развитие и областта, която искат да изучават. Не в клас с останалите новаци, а в средата на възрастни вампири, които са експерти в своите области. Ти избрала ли си с какво искаш да се занимаваш?
Макар всички да се бяха взрели в нея е очакване, Стиви Рей изобщо не се поколеба в отговора си:
Никс. Искам да уча за Висша Жрица. Искам да стана такава, защото съм го заслужила, а не защото съм единственият червен вампир в цялата вселена.
Но ние нямаме Висша Жрица, която би могла да те обучава. Не и откакто Неферет отпътува - каза Пентесилея и стрелна Ленобия с поглед.
- В такъв случай предполагам, че сама ще се обучавам, докато не си върнем Висшата Жрица обратно. - Стиви Рей погледна Пентесилея в очите и добави: - И нямам предвид Неферет. А сега мисля да отида до абатството, както вече казах. Като се върна, ще им съобщя да се готвят за часове от утре.
Всички започнаха да излизат от залата, когато Дракона я придърпа настрана:
- Искам да ми обещаеш, че ще бъдеш внимателна каза той Имаш сили и способности на границата на възможното, но не си безсмъртна, Стийи Рей. Не забравяй това.
- Ще бъда внимателна, обещавам.
- Аз ще отида с нея каза Крамиша. - Ще хвърлям по едно око на небето за разни птицеподобни. Притежавам дарбата да крещя смъртоносно. Ако само се покаже някой от тях, ще се постарая целият свят да научи.
Дракона кимна, но не изглеждаше особено убеден. Стиви Рей изпита истинско облекчение, когато Ленобия го повика и започна да си говори с него за часовете му по фехтовка. Имаше идея да ги направи задължителни за всички ученици.
Стиви Рей се изниза от стаята и започна да се чуди как да се отърве от Крамиша, която се бе лепнала за нея. Точно тогава и Далас се присъедини към тях:
- Може ли да поговорим за миг, преди да тръгнеш!
- Ще те чакам в колата на Зоуи - каза Крамиша. - И не, няма да се отървеш от мен.
Стиви Рей я изгледа как се отдалечава по коридора и след това неохотно се обърна към Далас. ^
- Може ли да влезем вътре? - попита той.
- Да, но трябва да тръгвам след малко.
Без да казва нищо, Далас отвори вратата пред нея и двамата пристъпиха в хладната и мрачна стая, в която се носеше миризма на книги и полирани дървени мебели. ^
- С теб няма да сме заедно повече, нали? - каза той набързо.
- Моля? Няма да сме заедно? Какво искаш да кажеш/
Той скръсти ръце пред гърдите си изглеждаше много сконфузено:
- Имам предвид, че бяхме нещо като гаджета. Ти беше приятелката ми. Но вече не искаш да си такава и аз го разбирам. Права си, че не можах да направя абсолютно нищо, за да те защитя от онова птицеподобно. Искам само да знаеш, че няма да се превърна в някой задник заради това, че се разделяме. Все още ще съм до теб, момиче, защото ти винаги Lite си моята Висша Жрица.
- Аз не ибкам да късаме! - изстреля Стиви Рей.
- Не искаш ли?
-Не.
Наистина не искаше. Изведнъж се замисли за него, за сърцето и добротата, която го изпълваше, и беше очевидно, че мисълта да го загуби никак не й хареса.
- Далас, извинявай, че се държах така. Бях ранена и не на себе си, но не съм искала да те засегна. Аз самата не можех да изляза от проклетия кръг, така че нямаше начин нито ти, нито който и да било друг да влезеше при мен.
Той я стрелна с поглед:
- Но гарванът влезе някак си.
Ами да, както ти каза, той е на страната на Мрака отвърна тя, макар че начинът, по който Далас спомена Репхайм, й подейства като студен душ.
- Има много същества на страната на Мрака наоколо -каза Далас. - И голяма част от тях като че ли все налитат на теб. Така че бъди предпазлива, става ли? - Той се протегна и отметна руса къдрица от лицето й. - Няма да го понеса, ако нещо ти се случи. - Той отпусна ръка на рамото й и с палец нежно я докосна по врата.
Ще внимавам - каза тя нежно.
- Значи наистина не искаш да късаме?
Тя поклати глава.
- Чудесно, защото аз също не искам.
Далас се наведе и я придърпа към себе си. Устните им се срещнаха в нерешителна целувка. Тя поиска да се отпусне и разтопи в ръцете му. Той определено се целуваше добре, а и на нея й харесваше. Харесваше й вкусът му. Той знаеше, че тя обича да я масажира по гърба, така че когато я обгърна с ръце, те се плъзнаха под блузата й, но не за да я награби за циците, както повечето момчета биха направили. Вместо това той започна да разтрива с нежни движения долната част на гърба й, като я притискаше все повече към себе си и задълбочи целувката.