Изпепелена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #7
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изпепелена». Краткое содержание книги:
Добре дошли в света на Стиви Рей, която е готова на всяка цена да помогне на застрашената млада Висша жрица. Най-добрата приятелка на Зоуи обаче си има своите проблеми, които са не по-малко сериозни. Червените новаци вече са неконтролируеми, а нейното така наречено гадже – Далас, е сладко, но прекалено любопитно. Истината е, че Стиви Рей крие тайна, която навярно е ключът за завръщането на Зоуи, но също така заплашва да разтърси нейния свят.
В средата на цялата тази каша е Афродита – бивш новак, истинска кучка (с което се гордее) и надарена (ако изобщо това минава за дарба) със способността да предсказва бъдещето. Но сега, изглежда, Никс е решила да говори директно чрез нея, независимо дали Афродита иска или не.
Три момичета, които си играят с огъня. Ако не внимават, всички останали хора и вампири ще бъдат изпепелени.
Стиви Рей му отвърна. Чувстваше се добре с него. Забрави за всичко, забрави дори за миг за Репхайм и дълга, който трябваше да плати заради него.
Тя се отдръпна внезапно от Далас. И двамата бяха останали без дъх.
- Трябва да тръгвам, забрави ли?
Стиви Рей се усмихна в опит да не звучи толкова неловко, колкото се чувстваше.
- Всъщност бях забравил - каза той и се усмихна нежно, като отмести отново русата къдрица от челото й. - Хайде, ще те изпратя до колата.
Чувстваше се отчасти предател, отчасти лъжец и отчасти обречен затворник. Стиви Рей го остави да я хване за ръка и да я поведе към колата, сякаш наистина биха могли да са гаджета отново.
СЕДЕМНАЙСЕТА ГЛАВА
Стиви Рей
- Той е луд по теб - каза Крамиша, щом Стиви Рей излезе от паркинга на училището, а Далас гледаше след нея страдалчески. Наясно ли си какво ще правиш с другото момче?
Стиви Рей подкара колата по шосето, което излизаше на ул. „Утика“:
В момента съм под прекадено голямо напрежение, за да се разправям с момчета. Ако си дошла с мен само за да говорим за това, можеш да слезеш.
- Да отлагаш разправянето с момчета само ти докарва още напрежение.
- Чао, Крамиша.
- Ако ще се държиш така откачено, няма да споменавам повече нищо за момчета. А и има по-важно нещо, за което да поговорим.
Стиви Рей се надяваше Крамиша да я притисне повече за момчешките въпроси, за да има основание да я остави:
- Помниш ли като ми каза, че трябва да се вгледам по-добре в стихотворенията си и да потърся нещо, което може да помогне на Зоуи?
Разбира се, че помня.
- Е, направих го. И открих нещо.
Тя започна да бърника в огромната си чанта, докато намери една доста захабена тетрадка е пурпурни страници (нейният цвят запазена марка) — Мисля, че всички, освен мен, забравиха за това. - Тя отвори тетрадката и размаха пред Стиви Рей една страница с ръкописен текст.
- Крамиша, знаеш, че не мога да го прочета, докато карам, така че просто ми кажи за какво става дума.
Стихотворението, което написах, точно преди Зоуи и останалите да тръгнат към Венеция. Онова, което звучи, сякаш е от Калона за Зоуи. Слушай:
Меч с две остриета
С едната страна унищожава
А с другата освобождава
Аз съм твоят гордиев възел
Ще ме разплетеш ли или ще ме унищожиш?
Следвай истината и ще ме намериш по вода
Пречисти ме с огън
Никога вече не ме заравяй под земята
Въздухът ще ти прошепне
Онова, което духът вече знае.
Че дори разбито,
Всичко е възможно.
Ако вярваш.
И тогава и двамата ще бъдем свободни.
- Олеле Божичко! Напълно бях забравила за това. Добре, добре, прочети го пак, но по-бавно.
Стиви Рей се заслуша внимателно, докато Крамиша четеше.
- Трябва да е от Калона, нали? Тази част за пленяването под земята звучи определено като от него.
- Напълно съм сигурна, че е така.
- Макар да започва малко плашещо с този меч. като че ли завършва добре.
- Казва се, че „и двамата ше бъдем свободни“ - цитира Крамиша.
“ На мен ми звучи, сякаш Зи ще се завърне от Отвъдното.
- Както и Калона добави Крамиша.
- С това ще се занимаваме, когато се случи. Да си върнем Зи сега е най-важното. Я почакай! Струва ми се, че част от описаното вече се е случило. Какво беше това за водата?
- Ще ме намериш по вода.
- И точно така стана. Сан Клементе е остров и е на вода.
- Също така се казва, че Зоуи трябва да следва истината. Какво според теб значи това?
Не съм сто процента сигурна, но имам идея. Последния път, когато говорих със Зоуи, й казах да следва сърцето си, независимо че на всички останали може да им се струва, че не постъпва правилно. Просто да следва вътрешното си чувство, ако всичко в нея й подсказва, че е на прав път. - Стиви Рей замълча, защото й идваше да закрещи. - Чувствам се много виновна, че й казах това. Заради случилото се после.
- Но може би имаш право и това, което стана е нея, е трябвало да се случи, защото аз също смятам, че е правилно да слушаш сърцето си и да следващ това, в което вярваш. Дори всички останали да казват, че грешиш.
Стиви Рей се въодушеви:
- И ако тя прави това. значи се придържа към истината в сърцето си и краят на стихотворението ще се сбъдне. Тя ще бъде свободна.
Звучи ми логично, Стиви Рей. Някак си вътрешно усещам, че е вярно.