Десетата зала
- Автор: Купер Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Десетата зала». Краткое содержание книги:
Една „случайна“ смърт следва друга…
Някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала!
Зад стар библиотечен шкаф в манастира Руак в провинциална Франция е открит средновековен ръкопис. Силно пострадал, той е изпратен в Париж за реставрация и специалистът по история на литературата Юг Пино започва да разчита зашеметяващия текст от 14 век. Ръкописът разказва невероятната история за изрисувана пещера и за скритите в нея тайни. Приложена е и примитивна карта, показваща местоположението на пещерата недалеч от манастира. Заинтригуван, Юг се обръща за помощ към археолога Люк Симар и двамата тръгват да търсят мястото.
Когато откриват огромната мрежа праисторически зали дълбоко в скалите, те осъзнават, че са се натъкнали на нещо изключително. А в самото дъно на лабиринта се намира най-изумителната зала точно както е описана от средновековния монах. Двамата организират експедиция с екип специалисти. Но когато започват да разбулват древните тайни на пещерата, Симар и Пино се озовават в центъра на опасна игра. Една „случайна“ смърт следва друга. И сякаш някой е готов на всичко, за да запази загадката на Десетата зала.
Гледката беше невероятна. Болницата бе на път да се разцепи. Люк вървеше напред, а Сара се взираше във всеки пострадал, като се мъчеше да разпознае лицето на Фред. Намери го след радиологичното отделение. Ръката и рамото му бяха гипсирани, стъпалата и глезените — също. Фред беше в началото на четирийсетте, със сресана на път през средата на главата коса и лице, което на цвят почти не се различаваше от гипса. Присвиваше очи като човек, изгубил очилата си.
— Ето те и теб! — подхвърли той на Сара.
— Ох, Фред! Виж се само! Толкова се разтревожих.
Фред бе мил и внимателен както обикновено. Настоя да се запознае любезно с Люк, сякаш се срещаха в конферентната зала на фирмата му.
— Слава Богу, че закъсняхте — рече той. — Иначе щяхте да попаднете в цялата тази каша.
Самият той бил в тоалетната. Бил смутен, защото обаждането на Сара го заварило със свалени панталони.
Следващото, което си спомнял, било как го изнасят пожарникари, усещал непоносима болка в стъпалата и рамото. Инжекцията морфин на паркинга го развеселила доста, призна той, и като не се броят мъчителните терзания около съдбата на неколцина колеги и приятели, бил сравнително добре.
Сара хвана здравата му ръка и попита дали може да направи нещо за него.
Той поклати глава.
— Дойдохте чак от Франция, за да се видим. Не мога да ви оставя да си тръгнете, без да чуете какво открихме.
— Стига глупости, човече! — възкликна Люк. — Минал си през самия ад. Ще говорим след няколко дни. Моля те!
— Бях подготвил презентация на „Пауър Пойнт“ — тъжно съобщи Фред. — Всичко отиде по дяволите. Компютърът ми, лабораторията, всичко. Добре де. Нека поне ви кажа за резултатите. Може би някой ден ще съм в състояние да ги възпроизведа. Юристката ни беше на тръни, защото анализирах пробата ви без необходимите документи и договори. Разбирате ли, получихме доста важни данни и не беше ясно чия ще бъде интелектуалната собственост. Тя не ми позволи да съобщавам каквото и да било писмено или по електронната поща. Миналата седмица всичко това изглеждаше толкова важно… — Гласът му замря. — Разбрах, че е загинала тази сутрин. Юристката. Казваше се Джейн.
— Съжалявам, Фред — промълви Сара и стисна ръката му.
Той помоли за малко вода и пи през прегънатата сламка.
— Е, онази ваша течност имаше доста интересни съставки. Екраните ни светнаха като коледни елхи. Откъде да започна? Добре, имахте ли представа, че вътре гъмжеше от ергот алкалоиди?
— Майтапиш се! — възкликна Сара. После видя обърканото изражение на Люк и обясни: — Това са психоактивни съставки. Природна LSD. Откъде са се появили тези ерготи? Дадох ти списъка на растенията, Фред. — В същия миг й просветна и тя изтърси: — Claviceps purpurea!
— Точно така! — потвърди Фред.
На Сара отново й се наложи да обяснява на Люк:
— Това е гъба. Тя заразява диви и култивирани треви, подобно на нашия див ечемик. Гъбата произвежда психоактивните съставки. През Средните векове десетки хиляди европейци са пострадали от ерготизъм от естествено заразена ръж. Веществата причиняват халюцинации, лудост, понякога и смърт. Ацтеките са дъвчели семената на грамофонче, които съдържат ерготи. По този начин можели да общуват с боговете си. Господи, изучавала съм ерготизма по време на следдипломната квалификация! Наличието на ерготи във фуража продължава да бъде сериозен проблем.
— Стопроцентово съм сигурен, че идват от гъбата — възбудено каза Фред, който сякаш беше забравил за състоянието си. — Преобладаващите ерготи бяха агроклавини елимоклавин.
Сара поклати разбиращо глава.
— Откри ли нещо друго?
— И още как. Ерготите са само началото. Чакай да чуеш останалото!
Мобилният телефон на Люк иззвъня. Когато го отвори, служител от болницата му каза, че не може да използва апарата вътре в сградата.
Люк се извини и закуцука по коридора към травматологията.
— Ало?
— С професор Симар ли говоря?
— Да, кой се обажда?
— Отец Мено, от Руак. Трябва да говоря с вас.
— Да, един момент. Само да изляза навън.
На излизане видя двама едри мъже да вървят рамо до рамо към него и му се стори, че чува „Oui“, което му се видя странно в коридорите на болница „Нъфилд“. Единият беше облечен в спортна блуза, вторият — във ватирано яке. И двамата изглеждаха изтощени. Когато ги погледна, Люк остана с впечатлението, че мъжете нарочно извърнаха погледи, но всичко стана много бързо и в следващия момент той се озова навън.