Човекът със сините кръгове
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9789545297229
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човекът със сините кръгове». Краткое содержание книги:
— Обаче — усмихна се Адамсберг — глупавата логика е демонът на слабите духове. Не аз съм го казал.
— А кой?
— Ето по това се различаваме. Не знам кой го е казал. Но фразата ми харесва, урежда ме, нали разбирате. Аз не съм особено логичен. Ще ида да повървя, Данглар, нужно ми е да повървя.
Следващата седмица не донесе никаква новина от Клеманс. Още в три следобед Данглар потъваше в алкохолна дрямка, която прекъсваше от време на време със словесни изблици, изразяващи обзелото го безсилие. Имаше десетки обаждания от хора, видели убийцата някъде из Франция. Сутрин подир сутрин Данглар поставяше на бюрото на Адамсберг доклади за неуспеха на издирването.
— Доклад от Монтобан. И там нищо — казваше Данглар.
А Адамсберг вдигаше глава, за да отговори:
— Много добре. Отлично.
Данглар дори подозираше, че комисарят изобщо не чете докладите. Вечер те си стояха на същото място, на което ги бе положил сутринта. Тогава той си ги взимаше и ги прилагаше към досието на Клеманс Валмон.
И не спираше да брои. Двайсет и седем дни от изчезването на Клеманс Валмон. Матилд често се обаждаше на Адамсберг за новини от земеровката. Данглар го чуваше как отговаря:
— Нищо ново. Не, не съм се отказал, защо мислите така? Очаквам да получа някои сведения. Няма нищо спешно.
Няма нищо спешно. Девизът на Адамсберг. Данглар беше пред нервна криза, докато коренно промененият Кастро като че ли приемаше нещата от живота с необичайна за него търпимост.
Няколко пъти дойде Рейер по молба на Адамсберг. Беше се поукротил. Данглар се питаше дали защото сега бе опознал комисаря, или защото по-лесно се придвижваше покрай стените, докосвайки ги с пръсти, или защото разкриването на убийцата му действаше успокоително. Това, което Данглар не искаше да предположи за нищо на света, бе, че слепият хубавец се е укротил, защото Матилд го е вкарала в леглото си. Дума да не става. Но как да разбере? Бе присъствал на началото на разговора му с комисаря.
— Тъй като сте загубили зрението си — казваше Адамсберг, — вие виждате по друг начин. Бих искал да ми разкажете за Клеманс Валмон с най-големи подробности, ако ще и часове да ви отнеме, да ми опишете впечатлението, което е направила на слуха ви, усещанията, които е предизвикала у вас с присъствието си, всичко, които сте могли да отгатнете у нея, като сте я чували и усещали. Колкото повече знам за нея, толкова по-лесно ще се справя с положението. Вие, Рейер, заедно с Матилд най-добре сте познавали Клеманс. И главно — вие долавяте нещата отвъд видимото, нещата, които ние пренебрегваме, защото окото ни е дало за тях бърз, но задоволителен образ.
Рейер оставаше дълго при всяко идване. Данглар виждаше как облегнатият на стената Адамсберг го слуша с напрегнато внимание.
Беше три и половина следобед. Адамсберг отвори бележника си на трета страница. Поседя така известно време, после написа:
Утре ще отида в провинцията да потърся Клеманс. Мисля, че не греша. Вече не си спомням кога точно се сетих за това, трябваше да си го отбележа. Още от самото начало? Или от гнилата ябълка? Всичко, което ми разказа Рейер, сочи натам. Вчера вървях чак до Източната гара. Питах се защо съм станал ченге. Може би защото в този занаят човек търси разни неща и има вероятност да ги открие. Което го утешава за останалото. Защото в останалото от живота никой не иска от вас да търсите каквото и да било, така че не рискувате да намерите нещо, което не търсите. Например листата на дърветата — все още не знам точно защо ги рисувам. Някой ми каза вчера в едно кафене на Източната гара, че най-добрият начин да не се боиш от смъртта, е да живееш колкото се може по-тъпо. Така за нищо няма да съжаляваш. Това не ми се стори добро решение.
Но пък аз не се страхувам от смъртта. Не много. И значи това всъщност не ме засягаше. Не ме е страх и от самотата.
Всичките ми ризи са за изхвърляне, знам го. Много бих искал да имаше едно универсално облекло. Щях да си го купя в трийсет екземпляра и да не мисля за дрехи до края на живота си. Когато обясних това на сестра ми, тя се разкрещя. Самата мисъл за универсално облекло я ужасява.
Бих искал да имаше универсално облекло, за да не се занимавам повече с тези неща.
Бих искал да имаше универсално листо, за да не се занимавам повече с тези неща.