Човекът със сините кръгове

— А през нощите на убийствата тя беше ли си у дома? Спомняте ли си?

— Всъщност нея я нямаше почти всяка вечер, ходеше на срещи, така разправяше, като онази вечер. Ама че комедия ми разигра! Защо не казвате нищо, господин комисар?

— Опитвам се да мисля.

— И какъв е резултатът?

— Никакъв. Но аз съм свикнал.

Матилд и Данглар се спогледаха. Леко разочаровани. Но Данглар не беше в настроение да критикува Адамсберг. Вярно, че Клеманс бе изчезнала. Обаче Адамсберг се беше досетил и го бе изпратил в Марсийи.

Адамсберг стана, без да предупреди, направи някакъв ненужен и небрежен жест, благодари на Матилд за кафето и каза на Данглар да изпрати момчетата от лабораторията в апартамента на Клеманс Валмон.

— Аз ще походя — добави той, за да не си тръгне, без да каже нищо, за да им даде някакво обяснение, за да не ги обиди.

Данглар и Матилд още дълго останаха заедно. Не можеха да спрат да говорят за Клеманс, да се опитват да разберат. Изгубеният годеник, неуспешната серия от обяви, неврозата, острите зъби, двусмислията. От време на време Данглар се качваше на горния етаж да види докъде са стигнали момчетата от лабораторията, връщаше се и казваше: „Сега са в банята“. Матилд доливаше от разреденото с хладка вода кафе. Добре му беше на Данглар. Охотно би останал там цял живот, облакътен на масата, в която плуваха риби, на светлината на матовото лице на кралица Матилд. Тя заговори за Адамсберг, попита как се е сетил.

— Нямам представа — каза Данглар. — А уж го гледах какво прави, тоест гледах, че нищо не прави. Понякога се държеше безгрижно и лекомислено, сякаш през живота си не е бил ченге, друг път ходеше с мрачно и напрегнато изражение, толкова съсредоточено, че не чуваше нищо около себе си. Но съсредоточено в какво? Това е въпросът.

— Нямаше доволен вид — каза Матилд.

— Вярно. Нали Клеманс избяга.

— Не, Данглар. Друго тревожи Адамсберг.

В стаята влезе Льоклер, един от криминолозите.

— За отпечатъците, инспекторе. Няма никакви. Всичко е изтрила или през цялото време е носела ръкавици. Никога не съм виждал такова нещо. Но в банята открих засъхнала капка кръв зад сифона на мивката.

Данглар бързо се качи с него на горния етаж.

— Нещо е прала — каза той, като се изправи. — Може би ръкавиците, преди да ги изхвърли. Не ги открихме до Делфин. Спешно изследвайте кръвта, Льоклер. Ако е на госпожа Льо Нермор, край с Клеманс.