Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Какво му каза, за да промени решението си?
— Ами той по принцип не искаше да те изключва, но като командир, отговарящ за цялата ескадрила, е длъжен да се прави на строг, особено пред Ламбърт. Чувайки това име Мегън въздъхна:
— Това мекотело! Защо ли не се учудвам, че е замесен в цялата история.
— Напълно честен съм като ти казвам, че от решаващо значение за решението му беше записът от полета ти!
— Какво? — още недоумяваше Габриела.
— Убедих го, че не може да те изхвърли, защото имаш потенциала да станеш страхотен пилот. За да го проверим, му казах да прегледа записите от полета ти и той остана впечатлен. Каза, че си наистина талантлива и ще се постарае да замаже случая.
— Значи ще ми се размине, така ли?
— Не съвсем и двамата сме наказани с по триста часа обществено полезен труд. Все още не знам какво ще представлява това.
Сякаш камък падна от гърдите на Габриела. Каквото и да наложеха като наказание, сега това нямаше значение. Важното е, че остава във флота и това беше прекрасно. Чак сега тя забеляза Златина, и се обърна към нея:
— Лейтенант Ангелова, извинявам се, че се представих от ваше име…
— Няма проблем, вината е на ей този дръвник! — И тя побутна Арвин по рамото. Виждайки, че настроението на всички лека-полека се повдига, Златина реши да заздрави това, като им предложи да излязат заедно:
— Какво ще кажете да отидем до „Оазиса“ и да пийнем по нещо. Знам, че за всички ни беше уморителен коледен ден — за някои повече, за други по-малко, но все пак е хубаво на Коледа човек да е сред най-близките си. А тук ние сме си близки и трябва да се подкрепяме! — всички приеха добре това предложение и вкупом напуснаха стаята на Габриела.
Алекс забеляза, че докато вървяха по коридора, Арвин и Габриела се държаха за ръце. Значи все пак щеше да му прости.
Глава 13 — Dogfight
Коледно-новогодишната ваканция на кадетите мина неусетно и скоро те се заеха с обичайните си задължения. Подновени бяха и редовните тренировки на огнения клуб „Инсиниум“. В началото на първата тренировка след края на ваканцията Габриела извика всички, за да направи важно съобщение:
— Приятели, наближава краят на първия семестър — Алекс веднага се досети за какво става дума. Габриела продължи. — Тези от вас, с които сме от самото начало знаят, че се съгласих да ръководя огнения клуб при условие, че в края на първия семестър от учебната година ще преценя дали си заслужава — всички притаиха дъх. — Смятам — продължи тя, — че това, което успяхме да направим за тези няколко месеца, е доста впечатляващо и имаме основата, за да създадем един истински успешен огнен клуб — чуха се одобрителни възгласи. — Ето защо, веднага след края на празниците подадох документите за регистрация на нашия „Инсиниум“ и смятам, че покриваме всички критерии. Скоро ще сме регистрирани и ще имаме официално разрешително за въртене с огнени уреди във флота! — тук всички изръкопляскаха и се чуха наистина радостни викове. След това Габриела призова да се захванат с тренировката.
И действително, в началото на учебната година, когато Габриела проучваше въпроса, свързан с условията необходими за регистрирането на огнен клуб, нещата изглеждаха много трудно постижими. Трябваше клубът им да има минимум петима членове. Тогава те наброяваха само четирима. Сега, заедно със Силвия, Бен, Беки, Лий и Ивелина, числеността им нарасна до девет човека, което надхвърляше изискването. Преди това обаче, с помощта на приятеля на Зак — сержант Родригес, четиримата се сдобиха с място, където могат да тренират. Един полуизоставен склад, който те превърнаха в своя зала и място за провеждане на редовни тренировки два пъти в седмицата. Най-накрая, с помощта на членския внос, който всеки един от тях плащаше, почти успяха да съберат сумата от хиляда звездолара, необходима за регистрирането на клуба.
След като Габриела направи това радостно съобщение, всички ентусиазирано се захванаха с тренировката. Никой от тях обаче не подозираше какво щеше да се случи в следващите няколко минути. Те тъкмо започваха да тренират, когато най-неочаквано вратите на залата се отвориха и от там влезе не кой да е, ами самият вицеадмирал Лао Ян — вторият човек в йерархията на Седми флот и капитан на кръстосвача „Перперикон“. Всички застинаха с уредите в ръце и в следващия момент се сетиха, че трябва да отдадат чест и да поздравят висшият офицер, намиращ се пред тях. Алекс наскоро имаше възможността да се срещне с Лао Ян по време на коледната вечеря с баща си, но сега вицеадмиралът изглеждаше неузнаваем. Имаше строг и суров вид, облечен в безупречната си униформа, обкичена с нашивки. Нито следа не беше останала от онзи благ и бащински поглед, с който гледаше Алекс, докато вечеряха в апартамента на баща му. Всички стояха мирно, докато адмирала мина покрай тях достигайки Габриела: