Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
Тъй като им бе останало съвсем малко време до началото на днешните занятия, всички бързо си събраха нещата. Най-много се налагаше да побързат кадетите от „Мадара“: Силвия, Бен и Беки, тъй като техните упражнения щяха да се проведат на флагманския кораб. Алекс и Габриела имаха упражнение по Основи на Бойното Пилотиране и също рискуваха да закъснеят, ако не тръгнеха веднага. Въпреки всичко, Алекс успя да намери време, за да каже на Силвия:
— Искаш ли след упражненията да отидем отново на кънки? — Силвия се замисли за секунда, след което отговори:
— Ами добре, аз приключвам в шест и половина, звънни ми да се доуточним. — Алекс усети радостен трепет в стомаха си. Тя се съгласи да излязат отново. Това беше чудесно. Може би този път щеше да има по-голям късмет от последния, когато Бари Хогън се появи тъкмо за да развали момента между тях двамата.
Докато Алекс разсъждаваше над това, двамата с Габриела усилено крачеха, за да не закъснеят за упражнението. Забеляза, че тя има угрижен вид.
— Спокойно, имаме достатъчно време да стигнем.
— Може да почне пет минути по-рано, не ми се рискува!
— Ти май доста си се притеснила… заради онзи случай.
— Да, бих искала да стана невидима в часовете на командир Кърт. Само едно закъсняване ми липсва — двамата обаче не закъсняха. Те заеха местата си в големия хангар. В единия край се намираха чиновете и поставен на статив дисплей, играещ ролята на черна дъска. Останалата част от хангара се заемаше от пистата и наредените от двете ѝ страни учебни хигруси.
Командир Хари Кърт влезе с бодра крачка и застана пред събралия се клас, като при вида му се възцари тишина.
— Здравейте, кадети, надявам се, че сте успели да си починете и сте си поживели добре през ваканцията. За някои от вас съм сигурен, че са прекарали повече от забавно… — след последните думи, Габриела се приведе още повече сякаш се опитваше да се скрие. Кърт продължи:
— Кадети, навлизаме във важен етап от вашето обучение. В зависимост от резултатите, които показвате, част от вас ще бъдат приети в отбора, който ще представлява „Перперикон“ на военните игри в края на годината. Това, както знаете, е голяма чест и би трябвало да е цел на всеки.
Групата от кадети се оживи малко и хората започнаха да си шушукат един на друг.
— Много бих се радвал, ако ме приемат в отбора, но сигурно няма да стане! — прошепна Джери на Алекс, двамата стояха един до друг. Командир Кърт обаче заговори отново и се възцари мълчание:
— Днес няма да тренирате преследване на безпилотни дрони. За първи път ще трябва да изпитате способностите си в условия, максимално близки до бойните. На днешното упражнение ще мерите сили с живи противници и по-конкретно, ще се състезавате помежду си.
След тези думи на командир Кърт цялата група от кадети се разшумя възбудено от новината.
— Тихо! — извика той. — Групата ви се състои от десет човека и ще бъдете разделени на два отбора. Всеки отбор ще си има лидер. За отборни лидери ще бъдат избрани тези двама от вас, които по мое наблюдение се справят най-добре от началото на годината — тук всички отново затаиха дъх. Алекс почти несъзнателно погледна Габриела, която седеше през няколко чина от него и тя също го погледна. Двамата даваха най-добри резултати на всички упражнения от началото на годината. Все пак той се колебаеше дали това е достатъчно, дали е демонстрирал лидерски качества, освен способностите си да пилотира?
— Александър Стаматов! — чу името си. Беше първият избран. — В отбора на Александър ще се включат още Джерълд Хъгинс, Матю Хайърс, Елена Лайз и Марк Леон.
— Еха, ще сме в един отбор! — ентусиазирано прошепна Джери. Алекс се усмихна в отговор, но всъщност това го притесняваше. С Джери бяха приятели, но той се справяше най-зле от всички в класа.
— Лидер на втория отбор ще бъде… — продължаваше командир Кърт. Алекс забеляза как Габриела едва доловимо се надигна на стола си. Тя бе най-логичният избор. Само че, след като Кърт едва не я изгони преди няколко дни, сега едва ли можеше да разчита да бъде оценена справедливо.
— Габриела Каменова! — изрече Кърт и в гласа му не се долови капка емоция. За секунда тя зяпна с отворена уста, не успявайки да прикрие изненадата си. Трудно ѝ бе да повярва, че командира току-що произнесе нейното име. Не каза нищо, но Алекс знаеше, че вътрешно е много силно развълнувана. Бе споделяла неведнъж притесненията си как Кърт ще се държи гадно до края на следването ѝ, но ето, че той ѝ гласуваше доверие отново.