Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Добре, искаш ли да направим следното — предложи Арвин — аз ще летя напред, а ти ще се опитваш да ме следваш все едно съм мишената?
— Дадено! — отговори Габриела. Това вече щеше да е нещо интересно. Тя тренираше подобни симулации, преследвайки безпилотни дрони с учебния Хигрус в часовете по бойно пилотиране. Усещайки възможностите на ягуара си помисли, че ако можеше да го ползва на упражненията, дроновете нямаше да имат никакъв шанс. Сега обаче си имаше работа с боен пилот, притежаващ огромен опит и още от самото начало ѝ стана ясно, че няма да е лесно да го следва. Той непрекъснато сменяше посоката и понякога правеше маневри, при които тя изобщо изгубваше представа къде се намира. Габриела непрекъснато се намираше на предела на силите си, тъй като ѝ се налагаше да прави резки смени на посоката, с каквито организмът ѝ още не беше свикнал. Въпреки голямото напрежение, изпитваше неописуемо удоволствие от полета. За момент си представи, че именно това е усещането да бъдеш боен пилот. Нямаше нищо общо с тренировките, които правеха до сега. За пореден път изгуби Арвин от полезрението си и в този момент осъзна, че той се намира на шест часа, т.е. точно зад нея.
— Надхитри ме! — извика тя в радиостанцията.
— Така е, но се справяш много добре. Много по-добре от повечето второкурсници, които се качват за първи път на тези машини.
Габриела се почувства наистина щастлива. Те бяха готови да се впуснат в нова серия от преследвания, но в този момент от командната зала ги потърсиха.
— „Перперикон“ до „Маверик“ и… — тук последва кратка пауза — неидентифицираният му партньор. Незабавно се приберете на докинг станция 20.
— За какво, по дяволите говорите, аз и „Балистик“ се упражняваме, имаме още половин час! — отговори видимо раздразнен Арвин.
— Лейтенант Кант, говори командир Хари Кърт! Нареждам Ви незабавно да кацнете заедно с кадета, с когото се упражнявате! — Габриела изтръпна. По някакъв начин ги бяха разкрили. С нея беше свършено. Най-прекрасният полет в живота ѝ щеше да се окаже последен. Сякаш механично и без да мисли, последва Арвин и влезе в тунела, водещ до докинг-станцията. Когато Ягуарът спря да се движи, отвори кабината и бързо излезе навън. Чувстваше се ужасно засрамена, защото трябваше да отговаря не пред кой да е, ами пред командир Кърт, който ѝ водеше упражненията и по бойно пилотиране. Преди това обаче видя Арвин, който също слизаше от своя кораб успявайки да ѝ каже:
— Остави ме аз да говоря!
На пистата пред тях тя видя не само командир Кърт. До него стояха лейтенант Гари Ламбърт и Златина Ангелова, от чието име се представи Габриела, за да ѝ позволят да излети.
— Госпожице Габриела Каменова, извършили сте огромно нарушение на устава, като сте се представили от името на офицер и сте използвали военно оборудване, за което нямате нужната квалификация! — Каза почти крещейки командир Кърт.
— Сър, вината е моя, аз… — се опита да каже Арвин, но Кърт го сряза:
— Млъкнете, лейтенант и до вас ще стигна! Госпожице Каменова, идете в стаята си и си съберете нещата, тъй като още утре си заминавате от флота с първата совалка, завинаги! — Габриела наистина нямаше какво да каже в своя защита. Тя успя само да измънка едно „Да, Сър“ и бързо напусна докинг-станцията. — И се радвайте, че съм снизходителен и няма да ви дам на военен съд! — бяха последните думи на Кърт, адресирани към нея.
Габриела се движеше в коридорите в състояние на шок и полусъзнание. Мозъкът ѝ се мъчеше да възприеме информацията от това, което току-що се беше случило. Движеше се, а хората, с които се разминаваше ѝ се струваха като безплътни сенки. Силните емоции, които изпитваше имаха чисто физическо изражение, чувстваше огромна тежест при всяко вдишване, краката ѝ сякаш се огъваха и трепереха. Като на сън тя достигна до квартирата си. В този момент от съседната стая изскочиха Зак и Мегън. Те изглеждаха весели, Мегън се смееше. Двамата я забелязаха и мигом физиономиите им се промениха, толкова явно нещо не бе наред с нея, че се виждаше от пръв поглед.