Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— В отбора ще бъдат още Джеймс Уотсън, Софи Мирабо, Едуард Крийк и Аи Юмико.
Класът отново се разшумоли. Десетимата учеха заедно от стъпването си във флота. За първи път щяха да се изправят едни срещу други. Двамата избрани за лидери, отново се погледнаха. Алекс би дал всичко, да са в един отбор, но сега това нямаше как да стане. Командир Кърт продължи с инструкциите:
— Отборът на Алекс ще се казва „Син отбор“ и ще стартира оттук! — и той посочи на големия дисплей мястото.
— Съответно отборът с лидер Габриела, наречен „Зелен отбор“, ще стартира от тази противоположна точка — Кърт отново посочи картата. — Двата отбора ще се засекат в средата и ще започнат симулация на космическа битка. Вашите Хигруси са „въоръжени“ с лазерни маркиращи системи, които отчитат попаденията и реалистично пресъздават бойните оръжия. Когато един кораб бъде маркиран, т.е. уцелен три пъти, се счита за унищожен, и това ще се появи на дисплея на пилота. Печели този отбор, който успее да отстрани всички противникови играчи. Успех!
След тези думи кадетите станаха от чиновете си и се насочиха към кабините на своите Хигруси. Без да ползва стълбата, с един скок Алекс се озова на крилото, а оттам в кокпита на учебния изтребител. Закопчавайки колана, си мислеше, че сега за първи път щеше да си проличи доколко наистина го бива за боен пилот. Да, на упражненията срещу дроните се справяше добре и неслучайно Кърт го избра за лидер на единия от отборите, но дали щеше да оправдае това доверие?
Знаеше, че Габриела също има причини да бъде нервна. Въпреки, че Кърт ѝ повери единия отбор, тя наистина трябваше да докаже, че е толкова добра, колкото Арвин твърдеше. Все пак, това негово твърдение наклони везните в полза на оставането ѝ във флота. Сега сигурно командир Кърт щеше да я наблюдава, за да види дали рискът и неприятностите, за да замаже случая, са си заслужавали или думите на Арвин са били празни приказки.
Двата отбора летяха в противоположни посоки, след като всички се изстреляха от кръстосвача „Перперикон“. Първоначално те трябваше да се отдалечат на определено разстояние. В един момент всички чуха по радиостанциите си думите на командир Кърт:
— Добре, кадети, можете да започнете атаката! — след тези думи Алекс незабавно нареди на отбора си да направи маневра на сто и осемдесет градуса и да се насочи в посоката, от която щеше да дойде противниковият отбор. Габриела направи същото и сега двете групи летяха с бясна скорост една срещу друга. Почти веднага те взаимно се засякоха на радарите си. В това упражнение нямаше да се използват ракети със среден и къс обсег, а само симулация на плазмени оръдия. Ето защо се налагаше изтребителите на двата отбора да се доближат до зоната на визуален контакт, за да могат да започнат битката. И двамата командири — Алекс и Габриела — предварително съобщиха на съотборниците си каква тактика ще се използва при срещата с противника, но още в първите секунди на контакта, десетте Хигруса се разбъркаха в едно общо меле, където всеки се опитваше да преследва най-удобно разположеният до него противник и предварителните планове станаха на пух и прах.
— По дяволите, имам бандит на шест часа! — извика Джери. Най-лошите очаквания на Алекс се оправдаха, приятелят му моментално се оказа в беда. Зад опашката на Джери се залепи Едуард Крийк от отбора на Габриела. Джери отчаяно се опита да направи защитен маньовър, за да се освободи от преследвача, но той умело го следваше и не му позволяваше да се измъкне. Скоро на Едуард му се отдаде възможност за добър изстрел:
— Уцелиха ме! Уцелиха ме! — се чу по радиото. На Алекс му стана ясно, че съвсем скоро Едуард ще има възможност да нанесе още две попадения, оставяйки синия отбор с човек по-малко. Ето защо бързо прецени ситуацията и в удобен момент направи рязък завой, при което изостави досегашната си цел Джеймс Уотсън, а вместо това се залепи за опашката на Едуард, поставяйки го по този начин в „сандвич“ между себе си и Джери. Едуард се опита да преследва още малко Джери, надявайки се да може да го елиминира преди Алекс да е излязъл в позиция за стрелба, но това не се случи. Ето защо в крайна сметка предприе бърза маневра, с цел да се измъкне зарязвайки Джери. Алекс обаче предусети това и предприе контра маневра, така че да се задържи в изгодна позиция зад Едуард. Двамата се впуснаха в серия от остри завои, поставяйки се на прага на физическите си възможности. При всеки един от тях Алекс се чувстваше така, сякаш нещо го размазва на пилотската седалка, толкова голямо беше „G“ претоварването, на което организмът му се подлагаше в този момент, а навярно по същия начин се чувстваше и Едуард. Не си спомняше някога да е усещал такова брутално натоварване по време на тренировките. Срещу друг пилот нещата стояха съвсем различно. Скоро пред Алекс се откри възможност и той натисна спусъка на щурвала. Системата отчете попадение. Почти веднага след това му се отдаде още един шанс нанасяйки безпогрешно втори изстрел в целта. Още само веднъж и Едуард щеше да бъде елиминиран от играта. В този момент обаче Алекс чу механичния глас на бордовия компютър Стан: