Звездни асове

— Тази невестулка, Ламбърт…

— Да, невестулка е, но сега, след като благодарение на него аз съм уведомен за случая, не мога да не взема отношение! Трябваше да помислиш за това по-рано!

— Не ме интересува как ще ме накажете, командире, но не трябва да изключвате Габриела!

— Разбирам, че искаш да предпазиш гаджето си, но нищо не може да се направи!

— Не я защитавам само защото ми е гадже, и не само заради това я качих в изтребителя! — отговори разпалено Арвин. — Тя има невероятен талант на пилот. Докато летяхме заедно направи неща, за които ми беше трудно да си представя, че един първокурсник може да бъде способен. Ако не ми вярваш, виж записа от полета на бордовия компютър! — Хари Кърт се замисли, след което отговори:

— Наистина ще погледна записа, да не мислиш, че номера ти ще мине толкова лесно!

Като командващ на ескадрилата изтребители на „Перперикон“, Кърт имаше достъп до данните от бордовите компютри на всеки един кораб. Те съхраняваха подробни записи на последните няколко мисии. След около пет минути Кърт каза:

— Впечатляващо, наистина. Ако не знаех, бих предположил, че е поне трети или четвърти курс.

— Именно, както сам казахте, командире, имаме нужда от хора, които да се бият с аркусианцие все пак! Не може да разчитаме само на такива като Ламбърт.

Командир Кърт въздъхна:

— Този Ламбърт само ни създава главоболия, като се опитва да се подмазва на висшето командване, пращайки им доноси. Все пак ще направя каквото мога, за да не се раздухват нещата. Ти и кадет Каменова ще бъдете наказани с по триста часа обществено полезен труд, това е, което мога да направя за вас!

— Благодаря! — каза лейтенант Кант и след като отдаде чест, излезе от кабинета. Отвън го чакаше партньорката му Златина. Тя знаеше, че ще може да го открие тук.

— Какво стана?

— Успях да издействам да не я изключват.

— Това е много добре. А ти си пълен глупак!

— Да, вярно е.

— Като си решил да впечатляваш мацката, можеше да ме помолиш да се покрия. Ламбърт ме срещна в централната зала. Явно преди това е питал за мен и са му казали, че се упражняваме и — бам, пет минути след това ме засича да си избирам парфюм в мола.

— Ужас! Дай да идем при Габриела и да ѝ кажем, че не са я изключили, преди да си е прерязала вените.

Когато двамата стигнаха до стаята на Габриела, там вече бяха всичките и приятели. Алекс се беше върнал от срещата си със Силвия и също се намираше в стаята заедно с останалите. Мегън прегръщаше Габриела и я утешаваше, Зак и Алекс се извърнаха и погледнаха новодошлите с нещо средно между отвращение и гняв. Единствено респектът от ранга на Арвин ги възпираше от това да му се нахвърлят.

Арвин приклекна до Габриела:

— Дойдох да ти кажа, че няма да те изключат…

— А? — тя повдигна глава, лицето ѝ беше цялото в сълзи.

— Да, поговорих си с командир Кърт и го убедих, че не може да те изхвърлят от флота при положение, че този костюм толкова ти отива! — и той подръпна ръкава на пилотския костюм, с който Габриела все още беше облечена. След тези думи сякаш напрежението в помещението се разреди. Колкото и да му бяха ядосани, всички приятели на Габриела оцениха шегата и се зарадваха, че все пак той е успял да измоли да не я изключват. Все още хлипайки, Габриела попита: