Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Изкара ми акъла!
— Изглеждаш чудесно! — отговори той и прокара пръсти през косата ѝ.
— Така мислиш, защото няма достатъчно светлина! Изглеждам ужасно заради онзи тунел с кабелите, през който трябваше да мина — отговори с негодувание Габриела.
— Това е така, само защото ти държеше никой да не разбере. Затова трябваше да съм уверен, че пътят е абсолютно секретен! — Явно, когато ставаше дума за сигурност, Арвин приемаше нещата твърде буквално. Ето защо Габриела се замисли дали не е време да спрат да се крият.
Въпреки всичко, се радваше много, че го вижда. Той плъзна ръката си по гърба ѝ, придърпвайки я още повече към себе си, след което страстно я целуна по устните.
— Искам да ти покажа, нещо, ела! — каза той. С един скок се озова отново на „Крилото на Ягуара“, след което ѝ подаде ръката си. Тя го последва.
— Изчакай за малко тук! — бяха следващите му думи, продължавайки да ходи някъде по корпуса на изтребителя. Скоро достигна до място, откъдето дръпна ръчка, намираща се на тавана на хангара, и се върна обратно при Габриела. Сега над тях бавно се разтвори капака на люк, гледащ към открития космос. Двамата лежаха един до друг върху крилото и наблюдаваха звездното пространство над главите си.
— Често пъти ли ти се налага да участваш в бойни мисии? — попита Габриела. Арвин не отговори веднага. — Ако е против правилата, не ми казвай! — Добави тя, усещайки, че може би го кара да говори за неща, които няма право да обсъжда.
— Хе, остави правилата… — отговори Арвин. — Просто не знам какво имаш предвид под „често“.
— Ами…
— Със сигурност не толкова често, колкото пилотите, които са участвали в голямата война с аркусианците.
— Е да…
— Но аз и това бебче — и той потупа намиращият се под тях изтребител — редовно прекосяваме граничната равнина.
— И навлизате в пространството, контролирано от аркусианците?! — тук Габриела се надигна леко, поглеждайки Арвин в очите.
— Естествено. Държим ги под око, нали това е работата на Седми флот.
— Мислех, че работата на Седми флот е да пречи на аркусианците да навлизат в нашето пространство.
— Няма как да се предпазим, ако не знаем срещу какво се изправяме и не сме готови да нанесем изпреварващ удар — обясни Арвин.
— И случвало ли ти се е да влизаш в битка с аркусианците? — попита тя още по-възбудено.
— В повечето случаи не. Мисиите ми са повече разузнавателни, но понякога се е случвало нещата да станат напечени — отговори той, без да навлиза в повече подробности.
— Боже, колко искам да дойде моментът, в който ще мога да се кача на един от тези — въздъхна Габриела, гледайки към пълния с подредени Ягуар 7 хангар.
— Можеш още сега да се качиш в един от тях — каза спокойно Арвин.
— Нямам предвид просто да седна в кабината, а да го пилотирам! — леко сопнато отвърна Габриела. Тя се почувства засегната от това, че той ѝ предлага да седне в кабината, като на някое дете.
— Е, и аз имах предвид да пилотираш — отговори все така спокойно Арвин. Габриела замълча за миг, гледайки озадачено. В първия момент не знаеше какво да отговори, но после каза:
— Не мога да пилотирам ягуар, Арвин, кадетите започват да се обучават на тях едва във втори курс.
— Да, така и трябва, тъй като учебният план е съобразен с общото ниво на подготовка на кадетите. Но според мен ти си доста над това ниво — Габриела се изчерви, за момент почувствайки се поласкана, но след това продължи да възразява: