Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Няма как да изляза в открития космос с един от тези и ти го знаеш много добре!
— Естествено, че можеш, иначе нямаше да ти го предложа.
— И как ще стане по-точно?
— Много просто. Офицерите имаме право на определен брой часове за самостоятелна тренировка с машините си.
— Е да, но аз все още не съм офицер.
— Но партньорката ми Златина Ангелова е. Достатъчно е, когато поискаме разрешение за излитане да се представиш от нейно име. Аз знам позивната ѝ и нейния идентификационен код. Ще полетим половин час и ще се приберем без никой нищо да заподозре.
— Ама ти сериозно говориш! — Габриела звучеше уплашено.
— Да, разбира се — но тя все още не изглеждаше убедена. — Спокойно, Златина не би имала нищо против.
— Добре, но ти сигурен ли си, че ще мога да се справя все пак…
— Нямаше да ти го предложа, ако не мислех, че ще се справиш. Принципно няма разлика с управлението на Хигрусите, но двигателите са много по-мощни. Това означава, че не можеш да натискаш дросела по същия начин.
— Много ми се иска да опитам! — Габриела започваше да се поддава на изкушението и по лицето ѝ се появи усмивка.
— Тогава да започваме! — възкликна Арвин и скочи от крилото. Габриела се поколеба за секунда, но след това го последва. Двамата се насочиха към съблекалните. Преди да пилотират, трябваше да си сложат специалните антиускорителни пилотски костюми, позволяващи им да издържат по-големи „G“ натоварвания. След като се преоблякоха, Арвин показа на Габриела изтребителя, който щеше да пилотира. Машината стоеше величествено паркирана между два други, също толкова респектиращи ягуари. Мечтата ѝ да пилотира такъв кораб щеше да се осъществи, година по-рано от предвиденото. За момент Габриела отново изпита леки угризения, спомняйки си за другите нейни съкурсници, които трябваше да чакат до втората година, за да им бъде позволено да се докоснат до тези машини. Тя обаче твърде много го искаше, за да се откаже и бързо се покатери в кокпита на изтребителя.
— Позивна и идентификационен номер, моля! — каза бордовият компютър.
— Позивната ми е „Балистик“, идентификационен номер… ъъъ… — Арвин ѝ го беше казал преди минута, но ѝ трябваше малко време да си го спомни — 8534.
— Лейтенант Златина Ангелова, добре дошла на борда!
— Ъъъ, да — смотолеви Габриела.
Макар уредите за управление много да напомняха тези на хигрусите, всичко изглеждаше някак по-модерно и по… опасно. Пилотската кабина автоматично се затвори.
— Добре, ние ще комуникираме по втори канал, за да не ни чува никой друг, а първи канал ще е, за да общуваме с контролната зала — каза Арвин по радиото. Вече се намираше в кабината на своя изтребител и подгряваше двигателите.
— Да, разбрано! — отвърна Габриела и на свой ред включи двигателите, усещайки едва доловима вибрация около себе си. Двамата се насочиха към тунелите за изстрелване. Когато достигна до стартова позиция, от командната зала се свързаха с нея.
— Моля, идентифицирайте се!
— „Балистик“, идентификационен номер 8534 — отговори нервно Габриела.
— „Маверик“, идентификационен номер 7537 — чу се гласът на Арвин в радиостанцията.
— Моля, задайте параметрите на вашия полет — беше следващият въпрос.
— Тренировка на бойни маневри. Моля за разрешение да използваме четвърти квадрант за един час — Арвин звучеше спокойно и уверено.
— „Балистик“ и „Маверик“, имате разрешение за излитане! — съобщиха от командната зала. В този момент Габриела видя как от дюзите на ягуара, пилотиран от Арвин, излиза синкав пламък и след миг той изчезна в тунела за изстрелване, към открития космос. Тя знаеше какво трябва да направи, но все още се страхуваше. За миг си помисли, че ако нещо се обърка, с кариерата ѝ на пилот е свършено, но вече беше късно да се двоуми. Натисна дросела и в миг пилотираният от нея кораб се понесе с невероятна скорост през тунела. Забрави съвета на Арвин да не натиска дросела по същия начин, като при учебния Хигрус, тъй като ягуарът притежаваше много по-голяма мощ. Това едва не ѝ коства загуба на съзнание. Все пак успя да се пребори с размазващото ускорение, усещайки как антиускорителният костюм се впива в тялото ѝ. След като вече се намираше в открития космос, върна дросела и забави скоростта.
— Леле, това бебче наистина си го бива! — възкликна Габриела, докато се съвземаше от първоначалния шок.
— Така е, трябва да си внимателна! Ако искаш да започнем с няколко от основните маневри.
— Съгласна съм! — двамата започнаха да се упражняват. Габриела очакваше да ѝ е много по-трудно с бойния кораб, но всъщност се оказа тъкмо обратното. Тя се удиви колко лесно се правят маневрите с ягуара, съчетаващ мощ и маневреност, както никоя друга машина. Единственото, с което трябваше да внимава, бе скоростта по време на остри завои, тъй като „G“ пренатоварването щеше да стане повече, отколкото организмът и можеше да понесе. Иначе възможностите на изтребителя изглеждаха безкрайни. Съвсем скоро свикна с управлението и базовите маневри вече не представляваха никакво предизвикателство за нея.