Дяволският квадрат

— Много съжалявам за агент Грос — каза той. — Беше добър човек.

Стоун кимна, а Чапман се намръщи. Косата й беше разрошена. Изглеждаше така, сякаш беше спала с дрехите си. Което и беше направила за някакви си два часа. За разлика от нея Стоун изглеждаше страхотно — свеж, избръснат, с изгладени риза и панталони.

— Грос подозираше, че е наблюдаван от колегите си — каза той. — Ти имаше ли такива впечатления?

— Откъде накъде? — нервно се озърна Гарчик.

— В този град често става така, че човек стига до истината точно когато си представя, че някои неща са малко вероятни и практически невъзможни — въздъхна Стоун и внимателно го огледа. Очите на Гарчик бяха кървясали, а дрехите му бяха не по-малко измачкани от тези на Чапман. — А теб те притесняват и други неща, нали?

— Доскоро се хвалеше, че бързо ще разбереш за каква бомба става въпрос — добави Чапман. — Но до този момент не сме чули нищо. Това означава ли, че имаш проблеми с невероятната техника, която ти е осигурила държавата?

— Хайде да поговорим някъде другаде — нервно предложи Гарчик. — Тръпки ме побиват от проклетото място.

Напуснаха парка и се насочиха към близкото кафене. Стоун си поръча закуска, а Чапман се задоволи с голяма чаша кафе. Гарчик въртеше пластмасова бъркалка между пръстите си, забравил за бутилката портокалов сок на масата пред него.

— Тук удобно ли ти е? — попита Стоун, преглъщайки голяма хапка пържени яйца.

— Какво? О, да, предполагам, че да…

— Можеш да ни се довериш, агент Гарчик — тихо добави Чапман.

— Приятно ми е да го чуя — мрачно се усмихна експертът. — Вече започвах да си мисля, че около мен няма такива хора.

— Защо? — попита Стоун.

— Дреболии. Рапортите се бавят, уликите не са там, където би трябвало да бъдат. Затварят ми телефона, с компютъра ми стават странни неща…

— Това ли е всичко?

— Нима е малко? — нервно попита Гарчик.

— За мен да. Би трябвало да има още.

Гарчик отпи глътка портокалов сок и остави бутилката на масата.

— Бомбата — промълви той.

— Какво за нея?

— Съдържа някои компоненти, които не се срещат често в подобни взривни устройства.

— В смисъл?

— В смисъл уникална комбинация, която е истинска изненада.

— Не можете да разгадаете съдържанието й, така ли? — остро попита Чапман.

— Не. Невъзможно е. Разбира се, бомбите съдържат някои задължителни елементи, например капсул-детонатори. И тази е имала такъв. За това свидетелстват отломките, които открихме.

— Тогава за какво става въпрос?

— Открихме и някои други неща.

— Какви неща? — попита с нарастващо раздразнение Чапман.

— Такива, които никой от нас не е срещал. Затова ги наричам неща.

— Искаш да кажеш, че сте открили компоненти на взривното устройство, които не сте в състояние да идентифицирате? — погледна го внимателно Стоун.