Дяволският квадрат
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дяволският квадрат». Краткое содержание книги:
— Да.
— Каква е официалната позиция на службата ти по въпроса?
— За каква официална позиция говориш? — горчиво се усмихна Гарчик. — Те са тотално объркани и умират от страх! На практика бяхме принудени да се обърнем към НАСА, за да получим някои отговори.
— Към НАСА? — вдигна вежди Чапман. — За какво говориш?
— Не знам. Никой не знае. Ето защо се въздържаме от всякакви коментари. Вероятно не би трябвало да говоря дори с вас. Всъщност знам, че не трябва да ви казвам нищо…
Стоун се замисли, предъвквайки хапка препечен хляб.
— Агент Грос беше ли в течение? — попита той.
— Напълно — загрижено кимна Гарчик. — Информирах го лично. Реших, че трябва да знае, тъй като беше водещ на цялото разследване.
— Каква беше реакцията му?
— Каза да го държа в течение. Явно си имаше други проблеми.
— Споделял ли си го с някого?
— Нима допускаш, че са го ликвидирали именно по тази причина? — отвърна на въпроса с въпрос Гарчик.
— Възможно е.
— Но кой го е извършил?
— Трудно е да се каже, защото не знаем с кого е споделил наученото от теб. Затова те питам дали някой друг е разбрал, че си го информирал.
— Поне един-двама души от отряда. Има хора, на които съм длъжен да докладвам.
— Знам — кимна Стоун. — Ходи ли на огледа на караваната, в която е живял Кравиц?
— Да. Проверихме всички материали за направата на бомби, които открихме там.
— Съвпадаха ли с отломките в парка?
— Да. Макар че е необичайно да се държат на такова място.
— Под караваната ли? — попита Стоун.
— Да.
— Влагата — внезапно се обади Чапман. — Главният враг на експлозивите.
— Точно така — потвърди Гарчик. — Да не говорим, че достъпът беше много труден. — Размърда се на стола и притеснено добави: — Вижте, аз не съм страхливец. Случвало се е да бъда внедряван в банди и да се измъквам жив. Но не съм свикнал да се пазя от своите и това ме плаши…
— На твое място и аз бих се чувствал така — каза му Стоун.
— Какво става според теб?
— Някъде има предател и хората го усещат — бавно отвърна Стоун. — Правят всичко възможно да го елиминират.
— Което означава, че всички сме под наблюдение?
— Точно така. Проблемът е там, че предателят може да се окаже някой от наблюдаващите.
— Опазил ни бог! — сепнато отвърна Гарчик. — Но как да действам аз?
— Ще кротуваш. Ще ограничиш максимално разговорите по телефона и с колегите си. А при евентуална намеса на други институции ще се правиш на тъпак.
— Но много от колегите ми знаят онова, което знам и аз.
— Предвид създалите се обстоятелства не бих казал, че това е хубаво — отбеляза Стоун и се изправи.
Оставиха разтревожения Гарчик в кафенето и излязоха навън.
— Какво става с любимия ти клуб „Кемъл“? — поинтересува се Чапман. — Започнаха ли работа?
Стоун погледна часовника си и кимна.
— В момента започват.
Хари Фин крачеше с походката на човек, който няма никакви грижи. С джинси, тениска, маратонки и кърпа на главата, той приличаше на обикновен студент. Каквато беше и целта му, тъй като се намираше в кампуса на Университета на Джорджтаун. Солидните каменни сгради изглеждаха така, сякаш са пренесени от Кеймбридж или Оксфорд, по безупречно поддържаните тревни площи се разхождаха студенти, които очевидно се наслаждаваха на кратката почивка между лекциите. Фин уверено крачеше между тях с чаша от „Старбъкс“ в ръка и малка раница, небрежно преметната през рамо.
Откри следите на Фаут Тюркекул в рамките на пет минути просто защото се беше погрижил да си подготви домашното. Това включваше кратко хакване на университетската база данни, един-два дискретно зададени въпроса и старателно изучаване на територията на кампуса.
Ученият с турски произход разговаряше в движение със свой колега от факултета, стиснал подмишница купчина книги. Не след дълго влязоха в някаква сграда в западната част на кампуса, следвани от групичка студенти. Фин незабелязано се присъедини към тях.
Инструкциите на Стоун бяха пределно ясни: наблюдавай го отдалеч. Беше ясно, че това не се отнасяше само за личната сигурност на Тюркекул, тъй като той все още не беше убеден в лоялността му.
— Нещата могат да се развият и в двете посоки, Хари — бе казал той. — Трябва да спреш всеки, който направи опит да се доближи до него. Но ако самият той предприеме нещо, което доказва, че работи за другата страна, веднага ще ме предупредиш.